Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Какво да ви правя? — досадно цъкна с език Наката.
— Ясукава-кун, позвъни, моля ти се, в Йокосука. Съобщи на Катаока, че Тадокоро-сенсей ще пътува заедно с тях.
— Няма ли да използуваме пътнически самолет? — учуди се Тадокоро.
— От военноморския флот ни дадоха специален самолет за свръзка. Програма „Д–2“ е одобрена, поради което при изпълнението й ще разполагаме със самолет и вертолет за собствена връзка. Нали искате да летите на Асо?
Професорът се намръщи, но, изглежда, беше доволен.
— Сенсей, безпокои ни още нещо — поде Юкинага. — Постъпи информация, че Съветът по прогнозиране на земетресенията при Министерството на просветата, геофизици и работници от Управлението по метеорология, заедно с група депутати от парламента се готвят да започнат комплексно изследване на измененията в земната кора на Японския архипелаг.
— Председателят на научно-техническия съвет знае за нас — намеси се Куниеда. — Но по своето положение този орган, доколкото разбирам, е принуден да предприеме някакви стъпки.
— Струва ми се, че сред геохимиците, геофизиците, геоморфолозите и вулканолозите някой самостоятелно ще се добере до същността на нашия проблем — каза Юкинага.
— Това е естествено — професор Тадокоро сви ръката си в юмрук. — Такава е природата на науката. Дори всичко да се пази в тайна, все някой ще обърне внимание на нещо. Дори може да не е японски учен. В науката нищо не може да се запази в тайна…
3
В началото на октомври започна работа специалната парламентарна комисия за вземане на мерки против земетресенията. Тя бе създадена по инициатива на група депутати както от управляващата партия, така и от опозицията. Малко по-късно съвещателната геодезическа комисия при Министерството на просветата съвместно с Управлението по метеорология създаде Специална група за изучаване на измененията в земната кора на Японския архипелаг. Почти едновременно над подобен проблем започна да работи и един от отделите на Японската асоциация на геолозите. Специална група се настани в зданието на Отдела за прогнозиране на земетресенията, който се опитваше чрез Министерството на просветата да получи допълнителни средства. Но се изясни, че Отделът за прогнозиране вече трета година получава достатъчно големи суми за цялата японска система от автоматични станции за наблюдение.
В Япония настъпи есенният сезон, въпреки че лятото бавно отстъпваше и все още се усещаха следите от ужасните летни горещини. Дори и през септември, след есенното равноденствие, зноят лижеше с нагорещен език земята, сякаш за да дразни измъчените хора. Но небето вече изглеждаше по-синьо и по-дълбоко. Хората, като се освобождаваха от спомените за страшното и пълно със стихийни бедствия лято, постепенно си възвръщаха спокойствието. За щастие, въпреки че имаше земетресения и пожари, щетите от тайфуните и наводненията не бяха големи. Но природните бедствия ставаха все повече и повече. В някои райони, например в град Мацуширо, префектура Нагано, и през последните дни и нощи непрекъснато тресеше. В средата на септември в района Санрику в резултат на подводно земетресение два пъти премина достатъчно силна цунами, като нанесе щети и в района Немуро в Хокайдо. Продължаваха изригванията на Кюшю. Беше започнал да действува и вулканът на остров Сакураджима и Управлението по метеорология официално предупреди населението за опасността. Обаче всички тези новини бяха получили нюанс на вести с местен характер и затова скоро престанаха да бъдат тема на разговор. В центъра на вниманието отново бяха спортните новини, есенната мода, новите танцови ритми, вълненията в Централна Африка, новият курс след политическите промени в Китай, проектът за кацане на Марс на американската космическа станция, който след няколко неуспешни опити беше решено да се осъществи тази есен.
Япония крачеше към есента с обикновената си, с нищо не отличаваща се от миналите години походка. А също и градовете, селата, климатът и природата… Да, и природата, на пръв поглед…
Като завърши серията пробни потопявания в открито море, Онодера се завърна в Токио в навечерието на започването на изпитанията по програма „Д–1“. След отстраняването на неизправностите състоянието на „Кермадек“ беше в общи линии задоволително. „Вадацуми — 1“ го превъзхождаше с по-добрата си маневреност, но „Кермадек“ беше по-надежден. Веднага се чувствуваше, че е направен във Франция — родината на дълбоководните кораби. При това с неговото преоборудване и регулировка се беше занимавал „гениалният“ Катаока. Бяха решили да не чакат да завърши преоборудването на инженерния кораб „Йошино“, който трябваше да бъде плаващият команден пункт при изпълнението на програма „Д“. Днес в полунощ от пристанище Тоба щеше да излезе „Такацуки“, за да се отправи към мястото, набелязано за първото потопяване. Онодера беше отсъствувал от къщи повече от месец. Тогава в Киото, едва измъкнал се от купищата развалини и керемиди, той веднага се отправи да търси телефон. За щастие телефонната връзка бързо беше възстановена и той позвъня в Токио. По-нататък събитията се развиха с мълниеносна бързина. След разговора Онодера веднага излетя за Европа, за да закупи „Кермадек“. Дори с близките си не можа да се свърже. Накрая отдели малко време и отлетя за Токио на самолета — хидроплан за свръзка. Едва му стигна времето да отиде в къщи, за да си вземе някои неща. Утре с Юкинага и Танака щеше да излети със същия самолет за „Такацуки“, който през това време щеше да бъде на сто и петдесет километра на изток от нос Инубо. Но преди да си отиде в къщи, той надникна в главната кантора в Хараджюку. Наката, Юкинага и останалите го въвлякоха в безконечен спор за системата за свързване, общата й програма на работа и детайлите й. Като сравняваше темпото на работа в една обикновена фирма и тук, Онодера се възхити от бързината, с която се решаваха в момента важни и отговорни въпроси. Но все повече го учудваше фактът, че въпреки това гигантският обем на работата не намаляваше. „Те с ума си ли са? — мислеше си той. — Нима се надяват да се оправят с толкова малко хора.“