Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
С „Йошино“ пристигаше Катаока. Той беше нисък на ръст, с момчешко кръгло лице, почти кафяво от загара, и силно блестящи очи.
— Извинявайте, че закъсняхме — със сияеща усмивка каза Катаока по микрофона от капитанския мостик. — Тук са Наката-сан и Куниеда-сан. А Ямадзаки-сан скоро ще пристигне със свързочния самолет. Нали тук възнамерявате да проведете съвещанието?
Когато вече се подготвиха за качване в катера, за да се прехвърлят на „Йошино“, на капитана на „Такацуки“ беше предадена радиограма. Той й хвърли бърз поглед и я подаде на професор Тадокоро.
— В Хаконе са се появили признаци за изригване — намръщено каза капитанът. — На остров Мияке е започнало подземно бучене. Нареждат ни, като се освободим, незабавно да отидем в Мияке.
Спуснатият вече във водата жълт „Кермадек“, който беше закачен на буксирни въжета, бавно се придвижваше към кърмата на „Йошино“. Щом като завърши прехвърлянето му, „Такацуки“, порейки вълните, започна бързо да се отдалечава. Онодера и Юкинага помахаха след него с ръце.
— Моментът не е за прощален обед — каза Наката. — Какво ще правим? Веднага ли ще имаме съвещание?
— Разбира се — решително заяви професор Тадокоро.
— Моля ви, най-напред се настанете в каютите — предложи Куниеда, — след това ще ви повикам в каютата — щаб на програма „Д“, където вероятно ще направим и съвещанието.
След двадесет минути всички се събраха в каютата — щаб, разположена в носовата част на горната палуба. В единия й край мигаха лампите на компютъра, въртяха се касетите на запомнящите устройства, а на другата — електронно-луминисцентната схема за провеждането на изследователските работи и познатата на всички карта на Японския архипелаг, която беше взета от лабораторията на професор Тадокоро. В центъра на каютата се намираше огромен прозрачен правоъгълник. Вътре той изглеждаше празен, но когато Катаока натисна някакъв бутон, се появи цветно стереоизображение на Японските острови. Всички неволно ахнаха.
— Красиво ли е? — попита Катаока с широка усмивка. — Това е проекционен екран за холографски снимки, разработен от научноизследователския институт към управлението за самоотбрана. Мисля, че е първият в света екранен блок с реални, а не фиктивни изображения. Той сякаш е прозрачен, а в същност в него се съдържат полупроводникови монокристали.
— Снимките, които се правят от самолет, веднага ли получават обемност? — заинтересува се Юкинага.
— Не, не е точно така. От инфрачервената стереоснимка, която е направена при паралактично снимане от голяма височина, се изготвя цветен макет. После го облъчват с лазерни лъчи и изготвят диапозитив. Ще попитате „защо“. Защото стерео диапозитив получава при използуването на интерференцията на отразените от обема лазерни лъчи. Ето това е диапозитивът.
Катаока извади изпод блока обикновен твърд монохромен негатив с големина на визитна картичка и го показа на всички. Не него се виждаха облаци, вихри, ивици — рисунки от интерференцията.
— Странни неща — промърмори Онодера. — Нима, когато към негатива се насочи лазерен лъч, ние сме в състояние да видим това цветно холографско изображение?
— Да, напоследък се опрости изготвянето на пространствени цветни макети от стереоскопични снимки.
Катаока превключи и върху екрана се появиха пространствени изображения, на някои от които се виждаше и релефът на морското дъно.
Но не беше само това. Катаока продължи да работи на операторския пулт и върху стереоизображението светнаха точки и стрелки. С тях се проектираха данните за топлинните потоци, гравитационните и геомагнитните полета, вертикалните и хоризонталните движения на земната кора, активността на вулканите.
— Като се свърже това устройство с компютъра, ще можете да си представяте постъпващите данни. Разбира се, в общи черти — поясни Наката.