Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Накратко казано, всичко трябва да се предвиди — каза Наката. — Та нали в тази работа няма нищо ново. Естествено, всеки трябва да събира материали по своя линия, но се предполага, че ние като учени имаме изострен усет да разграничим главното от несъщественото.
— Ха-ха-ха — засмя се Юкинага. — Най-големият авторитет по теория на информацията говори за обща представа и интуиция. А какво ще каже за това професор Тадокоро? Оказва се, че за учения е най-важно да има интуиция, както в древността…
— Между впрочем, точно теорията на информацията потвърждава това, което казах — убедено потвърди Наката. — А на нас са ни необходими именно хора с добра интуиция, при това изключително много са ни необходими.
Някак от само себе си се получи така, че Наката стана теоретически ръководител при осъществяването на плана. Освен професор Тадокоро в работата участвуваха пет души. Всички бяха млади — между тридесет и пет и четиридесет години.
— Опитах се да анализирам проекта на професора — каза най-младият, Ясукава, който работеше тук като счетоводител. — Съвсем очевидно е, че разходите на предварителния етап превишават средствата, които могат да бъдат отпуснати от отдел Разузнаване при Кабинета на министрите. Трябва да се увеличи броят на хората. За тази програма ще е необходима и много техника.
— Вече купихме „Кермадек“ — каза Юкинага, — но ще трябват и няколко компютъра.
— От лабораторията на професора взехме вече един, но ще е добре да се снабдим с още един. Частичните изчисления ще се правят от другите фирми в условията на временно използуване на часовия график на компютрите им — каза Наката, — но работата е там, че ни е необходим още един батискаф. Според плана на професор Тадокоро може би ще трябва да се правят изследвания и в Японско море, а с един батискаф възможностите никак не са големи.
— Още един? А откъде ще го вземем? — Куниеда сви рамене. — Да наемем от чужбина — не можем, а да си купим — нямаме средства.
— Почакайте — каза Юкинага. — Дочух, че компанията по разработване на шелфа скоро ще спусне под водата „Вадацуми 2“.
— Това е прекрасно — плесна с ръце Наката. — Ще го вземем под наем. Трябва незабавно да пристъпим към преговори.
По препоръка на Наката към групата се присъедини още един човек с чудесна интуиция от института към Силите за самоотбрана. Дори ако сега бяха достатъчно, после, когато програмата се разработеше основно, щяха да са необходими още хора и пари, особено ако се приемеше вариантът за пълна секретност. До този момент средствата се отделяха от т.н. „секретни фондове“ на Отдела за разузнаване при Кабинета на министрите и от Силите за самоотбрана, постъпи и някаква сума с неизвестен произход.
Сред членовете на правителството с тази програма бяха запознати само трима души: началникът на канцеларията на премиера, съветникът му и началникът на Управлението на Силите за самоотбрана, което единствено беше в състояние да следи за секретността, мобилизирайки големи материални средства и човешки резерви.
— Нека премиерът и шефовете да се грижат за парите — каза Наката. — Ние тук нищо не можем да измислим. Нашата задача е да работим, дори пряко силите си. Какво друго бихме могли да направим?
— Казват, че старият Ватари се е разделил с част от своята колекция от картини… — подхвърли Куниеда, запалвайки цигара.
— И тези пари са отишли за нашите изследвания.
— Мисля, че е така. Старият имаше уникални картини, истински национални съкровища.
„Що за личност е този набръчкан старец, седящ неподвижно в инвалидната си количка? — мислеше си Юкинага. — Удивителен старец“. Куниеда беше от същата провинция и влезе в канцеларията на премиер-министъра не без негова помощ. На израсналия в столицата Юкинага му бяха чужди тези провинциални връзки, патриархалността, която все още се беше запазила в много райони на страната. Но Куниеда очевидно поддържаше такива контакти, дори и със стария. Когато Юкинага му разказа за „опасенията“ на професор Тадокоро, а после заедно едва ли не насила включиха професора в броя на участниците в срещата, той все още не знаеше за отношенията на Куниеда със стареца. Дори не беше чувал неговото име. Но щом Куниеда му обясни кой е Ватари, тогава си спомни, че беше много известна личност. Старецът минаваше стоте, а преди повече от двадесет години се беше оттеглил от обществения живот. След срещата на учените с правителствените лица Куниеда го представи на Ватари. Юкинага беше поразен от духовната сила на този набръчкан, немощен на вид старец, от остротата на неговия ясен ум. Той задаваше на Юкинага лаконични, точно формулирани въпроси, като при това запазваше вид на простодушен и приветлив патриарх. Когато в къщата на Ватари Юкинага разбра, че влиянието на този човек е в състояние да накара дори самият премиер да си мръдне пръста, той веднага се съгласи да придума професор Тадокоро за среща със стария.