Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
Устройството, съхраняващо в себе си микрофилмите на няколко хиляди карти и схеми, беше гордостта на Наката.
— Това е пробният екземпляр, който е разработен за обединения щаб за самоотбрана. И ние им го взехме — усмихвайки се, Катаока натискаше последователно бутоните върху пулта.
— Между впрочем — Куниеда огледа всички, — може би е време да започнем съвещанието, професоре? То е за по-нататъшната програма и нейното развитие…
Професор Тадокоро седеше обърнат към стената и като стискаше главата си с ръце, съсредоточено мислеше. Юкинага видя лицето на учения и бе поразен от изражението на това обрасло с брада оловносиво лице, на което се четеше дълбока скръб, почти отчаяние.
— Тадокоро-сенсей — обърна се към него Наката, — всички сътрудници са по местата си с изключение на Ямадзаки. Ще ви бъдем много благодарни, ако ни изложите в общи линии целта на нашия план, подробностите около фактите, които научихте дотук.
— Тадокоро-сенсей… — Юкинага се приближи до професора и постави ръка на рамото му — Лошо ли ви е?
Професорът се стресна и скочи от стола.
— А-а… — дълбоко въздъхна той. — Така ли? — След това се приближи до масата, около която се бяха разположили всички. Погледна компютъра, проекционния екран, операторския пулт, а после със странен питащ поглед се вгледа в пространственото изображение на Японския архипелаг.
— Интересно приспособление — промърмори той. — А могат ли върху него да се проектират по-обширни райони на земята? Например западната част на Тихия океан, включително и Югоизточна Азия?
— Границата стига до тук — каза Катаока, като придвижваше диапозитива.
Появиха се изображения на островите Бонин, Окинава, Филипините, Корейския полуостров.
— Добре, да оставим това — професор Тадокоро се приближи до картата на Японския архипелаг. — Моля ви, седнете — каза той с нисък, пресипнал глас. — Сега ще се опитам да ви обясня нещо.
Всички заеха местата около масата. Професорът наведе очи, сякаш мислеше нещо. Юкинага го гледаше, без да снема погледа си от него и се измъчваше. Този човек не е добре. Какво ли стана с него? За някакви си два-три месеца се състари! Сякаш бяха минали десет години. Лицето му наподобяваше маска от бръчки като на изнемощял старец — възпалени очи, подпухнали клепачи, а и това изражение на безкрайна умора…
— Програмата „Д“ — започна Тадокоро с лишен от интонация тон — е план за изучаване и изследване на големите изменения в геологичния строеж на Японския архипелаг. Моята хипотеза за такива изменения възникна в резултат на събраните от мен данни по този въпрос — той отпусна клепачи и въздъхна. — В случая става дума за предполагаеми изменения в огромен мащаб, които могат да нанесат огромни щети на нашата страна и дори за такива изменения, в резултат на които Японският архипелаг може въобще да изчезне…
Слушателите ги побиха тръпки. Като взе химикалката, професор Тадокоро почука с нея по картата.
— Програма „Д“ в настоящия момент се разделя на два етапа — „Д-1“ и „Д–2“. В зависимост от развитието на събитията могат да възникнат и други варианти. Програма „Д-2“ изучава мерките, които трябва да се вземат за спасяването на японския народ и неговите материални и културни ценности в най-лошия случай. Програма „Д-1“ се отнася до операциите, които ние правим сега… — Тадокоро постави за малко ръка на челото си и се замисли за момент.
— Тадокоро-сенсей, — обърна се към професора Наката, — моля ви, кажете ни по-ясно какво ще стане? Земетресение ли?
Професор Тадокоро замислено и бавно поклати глава.
— Земетресение? Да, и земетресения ще има. Може би много… Но ако бяха само обикновени земетресения, в Япония е имало много и досега. Техният характер е добре изучен. Най-голямата стойност на енергията, която се отделя при едно земетресение, не превишава осем и шест десети бала или 5х1024 ерга. Единица обем на едно земетресение е сто и петдесет километра… Най-голямото земетресение в Япония, от всички регистрирани досега, е станало през 1933 година в открито море, недалеч от района Санрику, неговата сила е била осем и три десети бала. Но моля ви, запомнете добре: човечеството е започнало сериозно да изучава, земетресенията и цялата своя планета преди около сто години. А настоящите проучвания в глобален мащаб са започнали едва от петдесетте години на двадесети век.
— Вие допускате, че е имало земетресения, които по степен са превишавали осем и шест десети бала, но тогава човек не ги е изучавал? — попита Юкинага. — Но нали тази стойност се извежда въз основа на характера на земната кора?