С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Джейд слезе и се изненада, че коленете й омекнаха. Глупаво бе така да се вълнува от предстоящата среща с Гари. Той също беше наранен от раздялата им. Надяваше се, че и той е нетърпелив да се сдобрят.
Госпожа Паркър й махна от замрежения прозорец на кухнята.
— Джейд, къде беше? Толкова отдавна не съм те виждала?
— Да — каза тя и се усмихна за първи път от месеци наред. Прегърна сестричките на Гари. Поне семейството му искаше тя да се върне. — Всички много ми липсвахте.
— Знаеш ли, Джейд, Джо най-сетне се научи да пишка в гърнето.
— Чудесно!
— Но все още трябва понякога да му слагам пелени.
— Вече мога да се пързалям, Джейд.
Тя откликваше шумно на добрите новини за дребните неща, толкова важни за тях.
— Къде е най-големият ви брат? — Колата му беше там и предполагаше, че е наоколо.
— В плевнята.
— Мама му каза да нахрани прасето преди вечеря.
— Добре, а сега искам да го видя. — Джейд отмести леко децата настрани.
— Ще останеш ли за вечеря?
— Не знам. Ще видим.
— Мамо — обърна се едно от момченцата към къщата, — може ли Джейд да остане за вечеря?
Джейд махна на Отис, докато пресичаше двора и внимаваше къде стъпва. Той вдигна шапка и отвърна на поздрава, размахвайки я високо над главата си. Беше окуражена от топлия прием на семейството на Гари. Или не бяха чули слуховете за нея, или не им вярваха.
— Гари? Гари? — Влезе през широката врата. Очите й се опитваха да се приспособят към тъмнината на дълбоката плевня. Ухаеше силно на сено.
— Гари, кажи нещо — извика тя, смеейки се нервно. — Къде си? Какво правиш тук в тъмното?
Той не правеше нищо. Полюляваше се под гредите в края на въжето, с което се беше обесил.
8.
Атланта, 1981 г.
Дилън Бърк лежеше на хотелското легло само по панталони от смокинг и лениво подръпваше космите по гърдите си, докато гледаше към вратата на банята и чакаше младоженката да се появи. Чувстваше се замаян, въпреки че бе изпил само чаша шампанско, което обилно се лееше по време на сватбеното им тържество, организирано от родителите на Дебра.
Семейство Нюбъри бяха баптисти, но се почерпваха. И понеже щедро подпомагаха своята църква, свещеникът беше погледнал благосклонно на отварянето на големите бутилки.
В действителност Дилън бе опиянен от любов и щастие. Усмихна се, като се сети как Дебра разля малко шампанско по него, когато си кръстосаха ръцете за официалния тост. И как, без да се съобразява с присъстващите, кокетливо облиза капките.
Неговата баба винаги го беше съветвала да си намери момиче — баптистка. Повечето са добродетелни, бе казвала тя, и не са обременени от чувство за грях като католичките.
Дебра потвърждаваше напълно думите на баба Бърк. Със здрава като закалена стомана нравственост, тя бе изключително чувствено създание. В голямото си шумно семейство се беше научила да изразява обичта си открито, без да се срамува и стеснява.
Сега Дилън очакваше с нетърпение тази освободена, всеотдайна любов. Самата мисъл го възбуждаше. Панталоните от наетия под наем смокинг изведнъж му отесняха. Стана и отиде до плюшените завеси на прозореца, от който се откриваше чудесна панорама към центъра на Атланта. Свечеряваше се и светлините на града премигваха. Пое доволен дълбоко дъх с пълни гърди. Господи, животът наистина можеше да бъде страхотен! Неговият вече бе такъв. Началото бе трудно и несигурно, но най-после късметът го настигаше.
Чу вратата на банята да се отваря, обърна се и видя Дебра да стои огряна от златиста светлина. Русата коса образуваше прозрачен ореол около главата й. Докато идваше към него, гърдите й се полюляваха възбуждащо под копринената нощница с цвят на слонова кост. При всяка нейна стъпка съблазнителната тъкан бързо оформяше и очертаваше триъгълника между бедрата й.
Той я притисна към себе си, целуна я бурно и пламенно и, плъзгайки език между полуотворените устни, вкуси от останалата в устата й вода.
— Какво има? — попита нежно Дебра, когато усети усмивката му върху устните си.
— Да не би да си правила гаргара?
— Всъщност, да. След като си измих зъбите, веднага след ваната.
— Къпа ли се? — попита той и подуши топлия й ухаещ врат.
— Мисля, че е обичайно за булките да се изкъпят, преди да се предоставят на съпрузите си.
— Искаш ли и аз да си взема душ?
— Не — каза тя и наведе глава на една страна, за да има той достъп до шията й. — Не искам да правиш нищо друго, освен това, което правиш в момента.
Той се засмя.
— Надявам се.
Ръцете му се плъзнаха към гърдите й, кокалчетата на пръстите потъркаха върховете им и те изпъкнаха.