Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Приклекна в успокояващия мрак и зачака дишането му да се успокои и сърцето му да възвърне нормалния си ритъм. Аз съм един отвратителен шпионин, помисли си той с горчивина. Поклати глава и насочи вниманието си към пълзящата редица от бегълци, които, олюлявайки се, отмалели и изтощени, се измъкваха от главния люк на „Гибелен огън“. Те се тътреха безшумно и бавно през летателната площадка, облечени във фини дрехи от коприна, съвсем неподходящи за хапливия, режещ като бръснач студ на нощта в Пристанището на мъглите, ала никой от тях не обръщаше внимание на това. Лицата им бяха безизразни, очите празни и никой от тях не се извърна към кораба, който бяха напуснали току-що. Отчаяни и самотни, хранещи надежда въпреки обречеността си, те бяха пристигнали в Пристанището на мъглите като толкова много други преди тях. Защото за тях не съществуваше друга възможност.
Джейми се загърна в наметалото си, изправи се и затъпка с нозе, за да прогони студа. Въпреки че беше с ботуши и ръкавици, краката и ръцете му се бяха вкочанили, а студът пълзеше в косата му и напукваше кожата на лицето му. Въртю — не Въртю, той не можеше да издържа повече на този студ. Ако не успееше да открие беглеца, който търсеше спешно, трябваше да напусне космодрума и да рискува да се озове отново лице срещу лице с проклетия наемен воин. Огледа се с бдителен поглед и трепна, щом забеляза Джон Силвър, който беше застанал на входа на приемателния пункт. Какво, по дяволите, правеше дежурният еспер тук? Долепи се до стената с надеждата, че мракът ще го скрие. Психическият му щит бе толкова непроницаем, колкото успя да го направи, и, доколкото зависеше от еспа на Силвър, щеше да остане невидим.
Силвър се отмести от вратата, поколеба се за миг и бавно се насочи към Джейми. Дежурният еспер бе намръщен, но вниманието му като че ли изцяло бе погълнато от бегълците. Джейми се пресегна към ботуша си и измъкна оттам остра кама. Тънкият нож проблясна в ръката му. Не искаше да убива Силвър, ала не можеше да се остави да бъде заловен. В Пристанището на мъглите обесваха предателите. Силвър упорито се приближаваше към него. Джейми протегна ръка за смъртоносен удар и изчака дежурния еспер да направи фаталната крачка. В последния миг някой извика Силвър от вътрешността на двора и той спря. Джейми замръзна на място, като се стараеше да не диша. Силвър се обърна и закрачи обратно към приемателния пункт. Джейми се отпусна и изпусна тежка въздишка на облекчение. Върна ножа на мястото му, треперейки целият от напрежение. Колкото по-скоро приключеше, толкова по-добре; нервите му не издържаха.
Той вдигна своя есп и го изпробва внимателно, като се опита да пази ума си защитен. Изглежда бе дошъл точно навреме, първите бегълци вече бяха приети. Джейми се намръщи. Други двама еспери бяха застанали до Силвър и преглеждаха новодошлите много внимателно, сякаш търсеха нещо. Не знаеше какво точно търсят, но можеше да се досети. Озърна се, без да сваля щита си и да разкрива присъствието си на есперите. Търсеха същия беглец, за който бе пратен и той. Джейми се ухили. За тяхно нещастие той бе тук, за да се увери, че никога нямаше да го намерят. Внимателно избра сгоден момент и направи деликатни мозъчни проби на бегълците най-близко до него. Те бяха само четирима и Джейми бързо ги освободи. Въртю му бе съобщил, че тя няма да бъде сред първите и май излезе прав. Обърна своя есп към бегълците, които тромаво пристъпваха сред мъглата и им направи проби, докато се приближаваха към пропусквателния пункт. Това бе дълга и много измерителна процедура, ала Джейми бе упорит. Скоро престана да следи броя на преминаващите през пункта бегълци, но малко го бе грижа за това. Изглежда напразно си губеше времето и в някакво кътче на съзнанието си се надяваше да е така. На предателите им плащаха щедро, но тази работа не му бе по сърце. Той въздъхна тихо. Все още имаше много дългове за плащане…
И тогава висока руса жена изплува мълчаливо от мъглата. Носеше дълга, пищно украсена роба, характерна за аристократичната класа на Таним, разкъсана и изцапана с петна от засъхнала кръв. Навярно бе на малко повече от двадесет години, ала болката и страданието бяха издълбали дълбоки бразди по лицето й. Беше все още хубава, ала никога нямаше отново да изглежда красива. Движеше се бавно и грациозно сред мъглата, гледайки съсредоточено право пред себе си с лека усмивка. Джейми осъществи мигновено контакт с нея чрез съзнанието си и получи в отговор една единствена дума: „Мери“. Усмихна се почти със съжаление и пристъпи от мъглата към нея, за да я посрещне.