Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— Защото Елизабет Греъм не е от традиционните ти аристократични проститутки! Тя е много добродетелна и морална.
— Не обичам добродетелните жени.
— Не обичаш повечето от тях!
— А може би се търкаля някъде в купа сено с някой войниците-телохранители от Редсдейл точно в този момент? Между другото тя е една доста страстна жена.
— Можеш ли да заложиш голяма сума в подкрепа на твърдение?
Джони се облегна назад в креслото и се вгледа в намръщеното лице на Манроу с присвити очи. Устните му бяха стиснати, а чашата в ръцете му всеки момент можеше да се разбие на парченца от силата, с която я стискаше.
— Знаеш ли, че започваш да ме вбесяваш? — каза с приглушен глас.
— Защото съм прав, и ти го знаеш добре, въпреки че ти се иска Елизабет Греъм да ти е подръка така, както всички останали твои любовници.
— Манроу, какво те накара така изведнъж да започнеш да ми четеш морал? За Бога, защо точно ти и аз сега ще се караме, и то заради жена, която едва познаваме!
— Можеш да се опитваш да заобикаляш или да избягваш тази тема, но все повече и повече ще ти се иска никога да не я бе срещал…
— Бог да ми е на помощ, ти може би си прав — раздразнено призна Джони и като се отпусна в креслото. Постави чашата си на масичката, изгубил всякакво желание да се наслаждава на коняка.
— Можеш просто да забравиш за нея — предложи му Манроу с дяволит поглед.
— Не ми се вярва да успея. Тя е непрекъснато в мислите ми, независимо от това дали съм пиян, или трезвен, дори когато спя с друга…
— Можеш да се отнесеш почтено към нея.
— Какво имаш предвид?
— Просто можеш да я ухажваш.
Джони го погледна учудено. Изглеждаше потресен.
— Би ли казал какво точно имаш предвид?
— Да се ожениш за нея, разбира се.
— Замълчи, човече. Та аз съм на двайсет и пет години.
— Критично положение, така ли да го разбирам? — подхвърли Манроу с лукаво изражение на лицето. Той очевидно се забавляваше от цялата ситуация.
— По дяволите! — възкликна Джони, очевидно ужасно объркан.
— Можеш и да не дойдеш на сватбата в Хоуик.
— Искам да я видя. Не ме питай защо. Ако сам знаех отговора на този въпрос, отдавна щях да ти обясня.
— Е, тогава се очертава наистина да бъде интересно — усмихна се Манроу. — И така, ще заложим ли по нещо за твоя самоконтрол?
— Радвам се, като гледам колко се забавляваш от цялата ситуация, братовчеде, но няма да заложа нито шилинг, що се отнася до моята способност да се самоограничавам! — И като се засмя щастливо, Джони допълни: — В края на краищата, нямам много опит в тази област.
— Ти изобщо никога не си опитвал да се въздържаш от наклонностите си… — подигра го Манроу.
Джони се разсмя на глас и от сърце.
— Господи, представяш ли си как бих изглеждал?
— Само в твоите собствени очи, друже!
— А може би също и в очите на лейди Греъм — подхвърли Джони.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
По същото време Елизабет се качваше в каретата си, за да пристигне навреме за тържеството в Хоуик. Беше взела със себе си всички планове, чертежи, скици и справочници. Също така и няколко прекрасни рокли. С приповдигнато настроение очакваше срещата с Манроу Елизабет изобщо не подозираше, че възобновяването на приятелството с архитекта ще бъде съпроводено от нов сблъсък с неговия безразсъден и безумно красив братовчед Джони Кари. Да, тя сякаш се надяваше да го види и съвсем случайно и може би тъкмо затова се бе съгласила да посети сватбата на братовчедка си, която почти не познаваше. В края на краищата, това поне щеше да я разтовари. През последните седмици бе работила непрекъснато и трескаво по приготовленията на мястото, избрано за строеж на нейния дом. Трябваше й малката помощ на професионалист, за да довърши всички планове и чертежи. И когато Манроу спомена, че е поканен на сватбата в Хоуик, Елизабет се зарадва, че й се удава такава великолепна възможност да сподели с него онова, което бе сторила до този момент и да потърси неговите опитни и мъдри съвети.
За двайсет и четири години това щеше да бъде истински празник, първият в нейния живот! Заслужаваше да изпита радостта и удоволствието от една нова среща с Манроу. Усещаше се някак подмладена и въодушевена. Това чувство й бе напълно непознато досега, нещо, каквото никога преди в нерадостния си живот не бе изпитвала.