Любовният сезон на търтеите

Това, разбира се, звучеше окуражително, ако приемех, че е толкова умен, за колкото се имаше. Човек никога не може да е спокоен с Коко. В училищния отчет, на който случайно налетях, когато посред нощ търсех бисквити в кабинета на преподобния Обри Ъпджон, преподобният го описваше като „блестящ, но ненадежден“ и ако някога училищен директор с лице на австралийска птица ему е уцелвал десетката и е получавал пура или кокосов орех по избор, то този директор е тъкмо той.

Не мога да не призная обаче, че съобщението му определено уталожи моя дух. Отдавна установен факт е, че сърцето, превито под бремето на скръбта, се вкопчва и в най-малката надежда и точно така постъпи и моето. Докато се къпех и надявах нощните одеяния, духът ми доста се бе възстановил. Дори, ако не се лъжа, изпях куплет-два от нашумяла напоследък песен.

Тъкмо наметнах халата и се канех да запаля последна цигара преди лягане, когато вратата се отвори и влезе Гъси.

Гъси беше в лошо настроение. Важните клечки не бяха му допаднали и той горчиво се вайкаше, че е бил принуден да прахоса цяла вечер в тяхното общество, вместо да я прекара сред Корки.

— Няма как да се измъкнеш от официална вечеря — рекох аз.

— Така каза и Корки. Каза, че не било редно. Noblesse oblige49 беше един от изразите, които използва. Принципността й е направо смайваща. Рядко се среща такова красиво момиче с такива възвишени принципи. А колко е хубава, нали, Бърти? Тоест, като казвам хубава, имам предвид ангелски красива.

Съгласих се, че лицето на Корки не е от ония, дето ще те накарат да побегнеш с писък, а той разпалено поиска да знае какво точно имам предвид с това побягване с писък.

— Та тя е божествена! Най-красивото момиче, което някога съм срещал. Просто не мога да повярвам, че е сестра на Пърбрайт. Човек би помислил, че е логично сестрата на Пърбрайт да е точно толкова отблъскваща, колкото е и той.

— Бих описал Коко като хубавец.

— Не съм съгласен. Той е хиена и си му е изписано на сурата. „В този фонтан има тритони, Гъси — рече ми той. — Улови си няколко, без да губиш време.“ И не искаше и да чуе възраженията ми. Насъскваше ме с остри ловджийски крясъци. „Дръж!“ — викаше той. И: „Давай!“ Но това, за което дойдох — рязко смени темата Гъси, сякаш този допир с минатото му причини болка, — е да те попитам дали би ми услужил с оная твоя вратовръзка на розови ромбчета върху гълъбовозелен фон. Утре сутринта ще се отбия във викарията, та искам да изглеждам безупречно.

Като се изключи неизбежно натрапващата се мисъл какъв оптимист е, щом се надява, че вратовръзка на розови ромбчета върху гълъбоворезедав фон може да се пребори с последиците от делото на Майката Природа, реакцията ми бе дълбоко облекчение, задето бях успял да проведа онзи разговор с Корки и да получа обещание за бързо и своевременно натирване на Гъси по живо по здраво.