Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
„Не каза ли преди малко, че не си ревнива?“
(„Не съм. Искам само да поясня, че момиче като Уини по-скоро ще те събори на пода и ще скача върху теб. Такива сме ние, жените.“)
Йохан се забави, преди да отговори.
„Юнис, да не намекваш, че си имала… че си била с… че си имала връзка с друга…“
(„О, шефе, сега се държиш като дървеняк от зората на двайсети век, какъвто си всъщност. Забрави ли, че вече прескочихме границата и сме в двайсет и първия? Питаш ме дали съм лесбийка? Хомосексуална?“)
„Ни най-малко! Е, може би имах предвид нещо подобно. Или по-скоро ми се щеше да си изясня какво си искала да кажеш. Все пак си била омъжена… или бракът бе само параван?“
(„Стига с тези предположения, шефе. Нито аз, нито Джо сме били хомосексуалисти. Джо е котарак, винаги готов да измърка, когато го погалиш. Освен като рисува, защото тогава забравя всичко останало. Но в наше време «хомосексуалист» вече не е толкова заклеймено понятие. И как иначе, след като правителството полага упорити усилия да пропагандира хомосексуалните връзки, само и само да намали раждаемостта. Ако бях обратна, едва ли щеше да ми се наложи да заминавам с лъжливото обяснение за «ревматичен» пристъп. Истина е, че момичетата са склонни да интимничат едно с друго, но що се отнася до мен, винаги — ама винаги — съм била много по-заинтригувана от момчетата. Като говорим за това, ти на кой бряг си, шефе? Първо ми разказваш как си зяпал Уини, после се притесняваш, че аз също съм я гледала. Не е ли време да решиш, миличък? На десния или на левия? Или и на двата? Май аз също имам право на глас.“)
„Разбира се, че имаш.“
(„Защото започвам да се обърквам, шефе. Първо подскочи, когато подхвърлих, че можеш да благодариш на доктор Хедрик в леглото… а после настръхна от възможността да съм се гушкала с момиче. Ей, какво всъщност си намислила, да пробваш и двете?“)
„О, Юнис, не говори глупости! Любима, не знаеш колко съм щастлив, че сме заедно, въпреки пропастта между поколенията. Грешката ми е, че винаги съм внимавал какво говоря на жените, особено когато съм в леглото с тях…“
(„Което може да се каже и за нашия случай.“)
„Да, така е. Не зная дали си наясно през какви трудности преминавам, за да свикна с мисълта, че съм жена. Още преди доктор Хедрик да повдигне въпроса обмислях всички възможни усложнения… последствия… и какво ли не още от това, че сега принадлежа към нежния пол… че съм млада… и богата.“
(„Богата. Никога не го бях помисляла за себе си.“)
„Юнис, миличка, хубаво е да си го помислиш. И, разбира се, че ние с теб ще водим «активен полов живот»…“
(„Урааа!“)
„Тихо, мила. Ако бяхме бедни, единственото спасение щеше да е да помолим Джо да ни прибере. Стига да го пожелае, разбира се. Но ние не сме бедни, напротив, ние сме безсрамно богати — притежаваме състояние, което сигурно е невъзможно да бъде прахосано. Повярвай ми, защото се опитах да го направя, когато разбрах, че ще трябва да го оставя на моите внучки. Оказа се по-трудно, отколкото да напъхаш джина обратно в бутилката. Накрая се отказах и се погрижих само моите така наречени наследници да не сложат ръка върху по-голямата част от парите ми.“
(„Така наречени?“)
„Така наречени. Юнис, моята първа съпруга бе сладка женичка, също като теб. Но горката умря при раждане — от нея имах син, който също ме напусна много отдавна. Агнес ме накара да й обещая, че ще се оженя отново, и аз го направих, почти веднага. От втория брак получих дъщеря, но майка й поиска развод още преди детето да навърши годинка и аз се ожених за трети път. Отново дъщеря и пак развод. Така и не можах да опозная дъщерите си, нали заминаваха с майките си. Нека обаче те попитам нещо, Юнис, тъй като и ти като мен имаш рядка кръвна група. Известно ли ти е как се наследява кръвногруповата принадлежност?“
(„Май не.“)
„Така си и помислих. Тъй като имам известни математични наклонности, схванах логиката още първия път, когато видях схемата на кръвните групи. След като изгубих първата си съпруга при раждане, се постарах да осигуря кръводарители при ражданията на втората и третата. Втората ми жена беше с кръвна група A, третата с B — години по-късно узнах, че и двете ми дъщери имат кръвни групи 0.
(«Струва ми се, че пропуснах нещо, шефе.»)
«Юнис, трябва да знаеш, че е невъзможно баща с кръвна група AB да има деца с кръвна група 0. Не, почакай, не виня за това дъщерите си, напротив, бях готов да ги обичам — Евелин и Робърта се казваха — опитах се, исках — но и двете майки ги държаха далече от мен. Спомниха си, че съществувам, едва когато стана ясно, че могат да наследят от мен несметни богатства. Тогава изведнъж в тях се възродиха фалшива привързаност и обич. Беше отвратително. Не изпитвам никаква привързаност към моите внучки, защото всъщност те не са мои внучки. Е? Какво мислиш сега?»