Домина (Тайните на древния Рим)

Признавам си, чувствах се много неловко. Ако ще правиш заговор, трябва да вярваш на всички участници. А аз знаех малко за заговорниците. От време на време обсъждах притесненията си с Агрипина, но тя се държеше като обсебена. Не се притесняваше толкова от Калигула, колкото от детето, което той чакаше. Една вечер в края на декември всичко беше готово. Заговорниците или по-скоро техните водачи се събраха в спалнята на Агрипина, отрупана със скъпи тъкани, скъпоценни чаши, златни и сребърни статуетки, мебели от дъб, клен и терпентиново дърво, кушетки с крака от слонова кост, столове от черупка на костенурка. Голямото й легло запълваше стаята. Беше издялано от скъпо дърво, чиято вълниста повърхност отразяваше хиляди нюанси като пауновите пера, които красяха стената над него.

Синът й не беше там. Бе го оставила с доверени бавачки в къщата си на Виа Сакра. Обсъждахме кога и къде трябва да умре Калигула. Най-накрая Агрипина взе решение.

— В Рим ще бъде твърде опасно — аргументира се тя. — А когато Калигула стигне до Германия, ще бъде прекалено добре защитен. Поканих го да ме посети. Трябва да го направим тук!

— С отрова ли? — попита Сенека.

Агрипина възрази. Отвори една кожена торба и изсипа три инкрустирани със сребро кинжала на масата.

— Ще бъде направено достатъчно публично продължи тя. — И аз ще поема отговорността.

Играеше ролята на демократ, горящ от нетърпение да освободи републиката от тиранина. Изведнъж се разсмя, сякаш усети, че театралничи и ни погледна изпод тъмните си, вити вежди.

— Кой ще нанесе удара?

— Няма да съм аз — заявих и станах. — Нито пък ще се закълна.

— И защо? — попита Агрипина.

Не отговорих и излязох на хлад в градината. Чух, че зад мен гласовете се повишиха, някаква врата се хлопна. Бях в лошо настроение. Надявах се, че Агрипина ще ме последва, но тя не го направи.

Мина поне час, преди да дойде при мен.

— Останалите смятат, че не може да ти се вярва — каза тя и седна до мен.

— Кажи им, че и аз не им вярвам.

— Какво означава това?

Агрипина пъхна ръка под моята и се доближи до мен. Усетих прекрасния й аромат, може би на сапун. Лек, приятен и траен.

— Вярвам им достатъчно — признах й. — Но не вярвам на Калигула. Той ви позволи да дойдете тук. Може да е луд за връзване, но сигурно подозира нещо и някой в тази вила навярно е негов шпионин.