Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Отговорникът за игрите усети, че е време касапницата да започне. Гладиатори нахлуха на арената под звуци на фанфари. Настървяваха се, като си крещяха обиди. Музиката се усили — запищяха тръби, рогове и флейти — и истинското кръвопролитие започна. Калигула не беше на себе си и крещеше обиди. Когато слънцето стана по-жежко, тълпата поиска прекъсване, за да хапне и пийне. Калигула се изправи и изкрещя за тишина. Нарочно накара да приберат сенниците, за да даде урок на зрителите като ги изложи изцяло на лъчите на изгарящото слънце. Агрипина бързо повика един слуга и наля чаша вино. Само аз я видях да добавя прахчето в нея, преди да я пъхне в ръката на брат си. Междувременно на арената червенозлатистият пясък беше засипан с трупове. Гладиаторите, които се бяха били часове наред, поглеждаха неуверено към императорската ложа, където Калигула беше задрямал. Агрипина прошепна нещо на организатора. Нареди да разпънат отново сенниците и да раздадат на тълпата вода и сладки.
Императорът спа близо час. Когато се събуди, беше по-бледен и по-спокоен и през остатъка от следобеда се интересуваше повече от Друзила, отколкото от купчината трупове. Игрите свършиха и той се върна в къщата си на Палатин, където заръча пиршество за милиони сестерции. Настоя Друзила да сподели лежанката му, където отпуснат пиеше непрекъснато, докато поднасяха какви ли не ястия — младо яре, фазан и гъска, минога и калкан, свинско виме. Най-добрите готвачи в Рим бяха наети за случая и Калигула поведе много от гостите на обиколка из кухните, където те се струпаха като огладнели кряскащи пауни, повдигаха се на пръсти и хапеха нокти, докато наблюдаваха как готвачите приготвят ястията. Императорът беше настоял да покани Победителят в игрите от амфитеатъра, набит тракиец, наричан „Господарят на куклите“ заради сексуалните си умения, проявявани сред римските жени.
Калигула беше много доволен от последвалия гуляй и хаос. Музиканти и жонгльори шумно обикаляха наоколо и въпреки усилията на Агрипина, Калигула се присъедини към тях. Настоя жонгльорите да му обяснят как предметите, хвърлени във въздуха, сякаш се връщат в ръцете им. Агрипина не яде и не пи нищо. Опита се да отвлече вниманието на брат си с комедианти и актьори, които изпълниха фарса „Любовта, заключена навън“, който Калигула внимателно изгледа. След първото действие целуна Друзила по устните, изправи се и гърчейки се, сякаш е отровен, спря и загледа актьор с яркочервена маска. После протегна ръка към него.
— Ти се върна! — извика той. — Тиберий ли те изпрати от ада? Кой те е канил тук?
Агрипина се надигна. Виковете на императора накараха всички да се смълчат.
— Какво правиш тук? — попита Калигула.
Актьорът с маската стоеше като вкаменен. Калигула вдигна ръка, изкрещя силно и се строполи на пода. Агрипина и Макрон веднага взеха нещата в свои ръце: залата беше опразнена, а императорът — набързо отнесен в спалнята си, където бяха повикани лекари, включително Харикъл. Докато Агрипина наблюдаваше действията им, я чух да шепне:
— Той не бива да умре, още не!
Калигула беше блед като платно, дишаше на пресекулки. В един момент Агрипина дори приближи огледало до устата му, за да види дали още диша. Харикъл прегледа устата и очите му и премери пулса му, преди да излезе в преддверието, където аз, Агрипина и Макрон стояхме заедно с Прогеон, грък с лукави очи. Привличането му беше идея на Агрипина. Той беше от онези хибридни създания, които не приличат нито на мъж, нито на жена. Да, чертите и тестикулите му бяха мъжки, но начинът, по който говореше и се движеше и особено трепкането на миглите му, извивката на устата и пискливия му глас напомняха повече женски. Когато ходеше, въртеше дупе по-добре от най-добрите римски куртизанки. Агрипина го беше наела да наглежда Калигула, когато ходи по домовете за удоволствие и бардаците на Рим. Вярваше му напълно и твърдеше, че има достатъчно доказателства за навиците му, за да накара да го разпнат или удушат сто пъти. Мразех извитите му мигли, влажните му погледи и фъфленето му. Трябваше да го убия онази нощ.
Агрипина откри съвещанието, докато хората на Макрон охраняваха вратата.
— Е? — обърна се тя към Харикъл. — Умира ли той?
— Не смятаме така, домина, само пристъп е — Харикъл се почука по челото. — Повече свързан с ума, отколкото с тялото.
— Отровен ли е? — изфъфли Прогеон.
Харикъл се взря в Агрипина. Валерианът беше тайна: помолих с поглед Агрипина да не го споменава.
— Не е бил отровен — потвърди Харикъл, — но спи дълбоко. Може да умре или — той сви рамене.
— Какво можем да направим? — попита Агрипина.
— Ако той умре — намеси се Макрон, — Гемел още е под домашен арест и е възможен наследник на трона.