Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Но нямаше подвиквания, подигравки и обиди. Хората помнеха бащата на Агрипина и как майка й бе донесла пепелта му в Рим в подобна, но почетна процесия. Сенаторите, конниците и търговците бяха и достатъчно мъдри, за да знаят, че колелото на съдбата може да се завърти само с едно докосване. Днес Агрипина беше в немилост, но утре, кой знае? Нещо повече, те се страхуваха от Калигула и го мразеха. А това беше жената, осмелила се да му се противопостави. Усещаха се уважение и възхищение. Когато напуснахме криволичещите тесни улички и излязохме на Виа Сакра, за да поемем към Палатин, атмосферата едва доловимо се беше променила. Тогава мислех само за възглавницата, която ми се струваше тежка като камък, за потта, която се стичаше от мен и за високата, стройна фигура на Агрипина, която вървеше пред мен. Тя носеше урната с гордо вдигната глава, вперила поглед напред, без да поглежда нито наляво, нито надясно. Изкачихме се на хълма Палатин, застлан с цветя и трева, които сякаш бяха там, за да пазят босите й крака. Тракиецът, който командваше телохранителите на Калигула, осъзнавайки, че това не е унижението, замислено от императора, я подкани да върви по-бързо. Агрипина обаче забави ход.
Стигнахме форума. Предвиденото унижение се беше превърнало във фарс и хората се смееха на императора, а не на Агрипина. Най-накрая взеха праха от нейните ръце и ножовете от моите и ги поднесоха на боговете, а нас отведоха в някакъв склад на двореца. Когато вратата зад нас се затвори, Агрипина седна, закри лице с ръце и се разплака. Коленичих до нея и обгърнах раменете й.
— Недей да плачеш — успокоих я. — Няма нужда.
Тя издърпа ръцете си и ме погледна. Тогава видях, че не плачеше, а се смееше. После хвана ръката ми и я стисна.
— Утре е нов ден, Парменон — прошепна. — Направих грешка, нали?
Използвах възможността да й припомня, че я бях предупредил.
— Направих една грешка — прекъсна ме тя. — Всеки в този заговор имаше какво да загуби или спечели освен Прогеон. Няма да я повторя.
Останахме затворени една седмица. Калигула се върна отново Рим. За всеобща изненада Сенека не беше наказан. Явно някой беше осведомил Калигула, че Сенека така или иначе ще умре, затова не го подложиха на унижения. Ораторът Афер беше призован пред сената, където Калигула произнесе яростна реч срещу него. Афер зае мястото си на трибуната и високо обяви, че не може да отговори, защото се бои повече от Калигула като оратор, отколкото като император. Смахнатият Калигула беше поласкан и Афер беше помилван.
Научила всичко това, Агрипина седеше, стиснала ръце в скута си.
— Ще ми простиш, нали, Парменон?
— За какво, домина?
— Винаги съм смятала, че има повече от един шпионин и се чудех дали вторият не си ти. Сега знам, че трябва да е бил или Сенека, или Афер — тя сви рамене. — Както и да е. Ако не го беше заплашил с изнудване, щях да изгубя главата си.
Пазачите се върнаха същата вечер. Под покривалото на мрака ние с Агрипина бяхме натоварени на каруца и тайно изведени от Рим и качени на военен кораб в Остия. Плавахме цял ден, преди да стигнем остров Понтия, на стотина километра от бреговете на Неапол. Мястото беше доста приятно, с гори и поля, красива вила на носа и малък театър наблизо. Командирът на стражата ни предаде съобщение от Калигула.
— Напомни на сестра ми — беше казал той, — че освен острови, имам и ножове.
Агрипина се вслуша в съвета му. Държеше се прилично. Най-голямото наказание беше липсата на любимия й син, който беше даден на Домиция Лепида, една от любимите лели на Калигула. Ако колелото на Фортуна се завъртеше отново, тази жена със сигурност щеше да бъде унищожена. Агрипина си търсеше занимания. Започна да изучава растенията, птиците и дивата природа, използваше и пещта, за да прави керамика. Имахме режим — всеки ден ставахме рано, тя изтичваше на брега, за да поплува, а после се връщаше за лека закуска. Нетърпеливо очакваше новини от сушата, пишеше писма, които не изпращаше, и излизаше в полето да събира билки. Ако времето се развалеше, си стоеше във вилата и правеше глинени съдове. Оказа се, че има сръчни ръце. Мен научи как да оцветявам съдовете. Нито веднъж не заговори открито за Рим, Калигула или сина си. Тъй като повечето от робите и прислужниците бяха шпиони, провеждахме разговорите си посред нощ, когато Агрипина беше сигурна, че наоколо няма никого.