Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Агрипина не обръщаше внимание на тези неща. Тя се оттегли от двора, загрижена нищо да не попречи на наближаващото раждане на детето й. Момчето се роди през декември след тежко раждане. Поличбите бяха добри, но Агрипина ги пазеше в тайна.
— Сега не му е времето — прошепна ми тя — да напомням на лудия си брат, че в Рим има и друг цезар.
— Какво ще правим? — попитах аз.
— Трябва да изчакаме — отвърна тя. — Както с Тиберий на Капри.
Отначало се възхищавах на лукавството и хладнокръвието на господарката ми, докато две събития рязко не промениха настроението ми. През юни следващата година Друзила внезапно умря и мъката на Калигула беше показна, кървава и опасна. Тя бе удостоена с публично погребение и по време на официалния траур беше тежко престъпление да се смееш, да се къпеш, дори да вечеряш със семейството си. Калигула се опита да се утеши за загубата на сестра си. Ожени се за една аристократка с лошо име, Лолия Павлина, която държеше да се появява на вечерите, отрупана с бижута и перли на стойност милиони сестерции. Тя караше роба си да носи разписките от покупката им, за да показва на бъдещите си почитатели колко високо е оценена. Скоро Калигула се умори от нея и скъпата Лолия последва всички останали. След това се ожени за Цезония, жена със знатен произход и нисък морал, която вече имаше няколко деца от други съпрузи. Когато съобщих за това на Агрипина, гневът й беше колкото изненадващ, толкова и свиреп. Тя скочи от кушетката и захвърли обичайната си поза на оттеглила се благородница. Крачеше напред-назад из спалнята и удряше с юмруци по бедрата си.
— Той е луд, но все още може да му се роди дете! възкликна Агрипина. — Не забравяй, че Калигула е син на Германик. Може би е — добави тя полушепнешком.
— Извинявай, домина, какво каза?
Агрипина ме погледна през рамо и се усмихна накриво. После отиде и затвори вратата с ритник.
— Разглеждал ли си внимателно Калигула, Парменон? Прилича ли на мен? На Друзила? На Юлия? Майка ми го роди, но това не значи, че е син на Германик.
— Затова може да изгубиш главата си — прошепнах й. — А синът ти ще изчезне в някоя яма.
Сложих ръка на рамото й — когато бяхме насаме, тя ми позволяваше подобна свобода.
— Ще ме целунеш ли, Парменон? Ще ме любиш ли? — подразни ме тя.
Така и не разбрах какво щеше да стане, ако се бях опитал. Може би студенината й винаги ме е спирала. Агрипина се отнасяше към плътското привличане като гладиаторът към меч или щит — оръжие, което трябва да се използва.
— Или ще ме насилиш? — усмихна се тя. — Като Метел.
— Предупреждавам те — казах й, — Прогеон е в къщата. Той би те предал по всяко време.
— Глупости! Той е мой и винаги ще бъде.
— Ако чуе това, което каза току-що — продължих, ще го съобщи срещу пари на всеки от враговете ти, които няма да се поколебаят да го използват. И най-малкият намек, че императорът е незаконно дете ще ти донесе най-жестоко наказание.
Агрипина преглътна с мъка и се отдръпна от ръката ми. Отиде в един ъгъл и скръсти ръце като момиченце, гълчано от баща си.
— Чувала съм слухове — каза тя. — Дори мама веднъж го намекна. Сигурно, затова Калигула и горката Друзила станаха любовници — кръвната им връзка не е толкова силна. — Тя въздъхна. — Нея вече я няма. Мислех, че ще мога да разсейвам Калигула с една или друга жена, но Цезония е различна — тя е плодовита като кобила за разплод. Калигула е още млад. След петдесет години в Рим може да има цяла стая с Ботушчета. Тя потърка ръце. — Сигурна съм, че Цезония ще забременее, но не можем да позволим на нея, съпруга й или децата им да живеят.
— Ако Калигула умре — попитах аз, — смяташ ли, че сенатът ще приеме твоето дете за император?
Агрипина поклати глава.
— То е от рода на Германик, но е още много малко. Не, чичо Клавдий ще свърши работа за момента.
— Той ли! — възкликнах аз. — Този пелтечещ идиот!
— Той е от владетелски род, Парменон. Щом сенатът прие луд като Калигула, би приел и африкански павиан.
Това беше голямата слабост на Агрипина. Никого не слушаше и решеше ли да действа, не можеше да чака.
Поток посетители започна да се стича тайно в къщата й. Тя отсяваше онези, които биха я изслушали, които й съчувстваха. На кого можеше да се довери? Скоро планът й започна да се оформя: бързото убийство на Калигула в Рим щеше да бъде последвано от писма до легионите по границата. Наблюдавах я безпомощно. Тя не позволяваше нито да я посъветваш, нито да я предупредиш. Основните заговорници бяха трима. Агрипина, сестра й Юлия и бившият съпруг на Друзила, Лепид. Юлия участваше, защото беше ужасена от брат си. След смъртта на Друзила Лепид бе загубил благоволението на императора. Ние с Прогеон се превърнахме в неволни свидетели и зрители. Използваха ме за пратеник. Често нощем обикалях по тъмните улички, носейки загадъчни съобщения до различни къщи. Предавах ги дума по дума, преди да занеса отговора обратно на Агрипина.