Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Агрипина не беше на същото мнение. След два дни Калигула пристигна в разкошно украсена колесница, теглена от четири красиви червеникавокафяви коня. В гривите им бяха вплетени скъпоценни камъни, броните им бяха обсипани със свещени амулети. Беше сменил ролята и сега се смяташе за колесничар на боговете. Стоеше изправен като победител, който чака да получи лавров венец — с шлем на главата, камшик в ръката и гамаши в златисто и червено, които покриваха прасците му.
Разбира се, всички трябваше да го гледаме как препуска с колесницата нагоре-надолу из градините на вилата, предизвиквайки хаос всеки път, когато завиеше. Морави и лехи изчезваха, въртящите се колела смазваха нежните растения. Придружаваха го група преторианци и, разбира се, двете му сенки, германите Кастор и Полукс. Калигула бе истерично оживен. След известно време се умори от играта, слезе от колесницата, съблече се пред нас и влезе във вилата, за да се изкъпе и преоблече.
Агрипина го забавлява до късно през нощта. Опита се да прикрие притеснението си зад разкошно пиршество: дървени кокошки, в които имаше яйца, бяха поднесени на блюда; имаше съсел в сос от мед и маково семе, горещи наденички с кисели сливи на скара и семена от нар, диво прасе, варен шаран и големи кани с тежко фалернско вино. Калигула не ядеше, докато Кастор или Полукс не опитаха първи от ястието, независимо дали беше огромен омар, гарниран с аспержи, или миноги от сицилийските протоци. Дори набоде от трюфелите и вкусните гъби със собствения си нож. След известно време хвърли ножа на масата и се огледа.
— Заминавам за Германия — заяви той и млъкна, свел глава встрани. Отначало си помислих, че е изпаднал в някое от налудничавите си състояния, докато не чух дрънчене на метал и тропот на крака. Скочих, погледнах през прозореца и забелязах точици светлина пристигаха още войници. Появиха се факли, дочу се шум от тичащи крака. Чух писък от кухнята.
— Реших да допринеса за забавлението. Калигула спусна крака от кушетката и погледна злобно сестра си.
Агрипина запази самообладание. Усетих, че някой ме хваща за ръката. Кастор се беше промъкнал безшумно като котка зад мен. Той изсумтя и ми направи знак, че трябва да се върна на мястото си.
— Заминавам за Германия — повтори Калигула, — но преди да тръгна, трябва да се справя с предателите. Хайде, Прогеон, разкажи им.
Отвратителното малко чудовище скочи на крака. Като актьор, педантично заучил репликите си, той призна всичко. Агрипина седеше пребледняла. Лепид се опита да стане, но един от германските телохранители го бутна обратно. В мрака зад императора се отвори врата и чух свистене на изваждани мечове — идваха още войници от охраната му. Когато Прогеон свърши, Калигула заръкопляска — отначало тихо, а след това все по-силно и по-силно.
— Това е първата част от забавлението.
Сенека се закашля, беше се задавил с нещо.
— Не ми разваляй веселбата! — изкрещя Калигула. Изведете стария глупак!
Философът беше изкаран навън.
— Не го убивайте! — извика Калигула през рамо. Искам да гледам как ще умре нашият философ. Да видим дали ще приеме смъртта със същата невъзмутимост, с която приема живота. Лепид — Калигула се обърна отново към гостите. — Лепид — изгука той.
Сенаторът беше хванат и отведен пред императора. Калигула разчисти масата с крак, запращайки чиниите и чашите на земята. Лепид беше принуден да седне на ръба, обграден от Кастор и Полукс. Калигула взе ножа от подноса с прасето и с бързо движение го заби в дясното око на Лепид. Мъжът изкрещя и се опита да стане, но пазачите го държаха здраво.
— Сега виждаш ли по-ясно? — Калигула се приведе напред. — Ти беше женен за сестра ми! Споделяше леглото ми! Удушете го!
Кастор нахлузи примката през треперещата глава на Лепид и умело я завъртя. Всички седяхме и гледахме как Лепид умира в ужасни, давещи се гърчове. От време на време Калигула караше пазача да отпусне примката, за да изнесе на полумъртвия човек лекция за морала. Мъчението продължаваше. Измина цял един кошмарен час, докато трупът на Лепид падна на пода. Лицето му беше моравочерно, кръв капеше от дупката, където някога беше имало око.
Калигула започна да обикаля между гостите, щракайки с пръсти. Посочи с юмрук към Афер, оратора.
— Трябваше да бъдеш по-умен! Ще отговаряш за предателството си пред сената!
Присъстваха и други, лихвари и търговци, които бяха на път да влязат в заговора. Но имаше и невинни съседи от околните вили. Калигула беше безмилостен. Един по един ги извеждаха в градината. Някои бяха обезглавени — императорът крещеше, че главата на един мъж трябва да бъде взета и върната веднага други бяха удушени, а няколко оковани и струпани в една каруца, за да бъдат откарани в Рим.