Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Можех да й стана любовник. Понякога изпивахме повече от кана вино и седяхме, хванати за ръка или прегърнати.
Една нощ станах любвеобилен, но тя рязко ми посочи една паяжина.
— Знаеш ли, Парменон, че женските паяци изяждат партньорите си?
После се отдръпна.
— Хора като теб, Парменон, не бива да имат нищо общо с такива като мен. Аз нося кръвта на Калигула. Всеки, когото докоснем, умира от насилствена смърт. Фуриите ни дебнат.
Разбрах предупреждението. След няколко месеца Агрипина получи позволение да има повече посетители и пратеници от Рим, но те бяха само шпиони, които се опитваха да я предизвикат да каже нещо, което би се изтълкувало като измяна. Те носеха новини за брат й и безумното му поведение, надявайки се да я подведат.
Калигула беше решил да започне война с всички средства срещу германските племена. Нетърпелив да надмине триумфа на баща си, той събра огромна армия от около четвърт милион души, придружена от обоз с оръжия и храна. Самият император пътуваше със свита гладиатори, актьори и жени. Когато стигнал до Рейн, понижил няколко командири и екзекутирал други под предлог, че заговорничели със сестра му. После решил, че Марс се е въплътил в него, но не могъл да намери с кого да се бие, затова накарал германските си телохранители да се промъкнат отвъд реката и да се скрият в горичката. Един ден, докато императорът обядвал, разузнавачите му казали, че противникът се готви за нападение. Телохранителите му, които се престрували на врагове, направили фалшива засада. Калигула накарал да ги заловят и отведат при него в окови. В чест на победата си отсякъл клонките на всички близки дървета и ги окичил с трофеи. Когато новините стигнали до Рим, сенатът се престорил, че цезарят е спечелил голяма победа, а горкият чичо Клавдий бил пратен на север, за да го поздрави. Калигула бил бесен, че са му пратили такъв неугледен пратеник и накарал да го хвърлят в Рейн.
Жадуващ за нови победи той влязъл с армията си в Галия, решил да завладее Британия. Събрал силите по крайбрежието в пълен боен ред. Катапултите и другите бойни машини били готови. Калигула влязъл в морето с трирема, но бързо се върнал обратно. Наредил на тръбачите да свирят атака. Яздел по брега и нареждал на войниците си да атакуват морето и да използват шлемовете и щитовете си, за да събират раковини като плячка от голямата им победа срещу бог Нептун.
След този фарс тръгнал обратно към Рим. По пътя спрял в Лугдун, където разпродал цялата собственост и вещи на Агрипина. Освен това организирал състезание за оратори на гръцки и латински, в което загубилите били принудени да дадат наградите на победителите, както и да изтрият собствените си произведения — някои с гъба, а в най-тежките случаи — с език. Ако не били съгласни, имали избор — да бъдат бити с пръчки или хвърлени в близката река.
Калигула продължил похода си към Рим с каруците, натоварени с раковини. Той взел още пленници и дезертьори от Галия и ги накарал да си пуснат дълги коси и да ги боядисат. Научили насила тези нещастници на малко германски и получили варварски имена.
Калигула горял от нетърпение да триумфира, а сенатът и римляните нямали друг избор, освен да приемат този фарс.
Агрипина понесе загубата на именията и вещите си спокойно. Изслуша новините, кимна и се върна към заниманията си с цветята.
Но един посетител донесе тайно съобщение. Касий Херея, трибун от преторианската гвардия, беше изпратен от Калигула да претърси острова и да се увери, че Агрипина спазва условията на изгнаничеството си. Не бях срещал войник, който толкова да прилича на жена. Агрипина реши, че е по-красив и от нея — висок и грациозен, с продълговато мургаво лице и тъмни изразителни очи. Господарката ми каза, че всяко момиче би завидяло на устните и миглите му. Въпреки това Касий беше опитен войник и от самото начало стана ясно, че тази мисия не му е приятна. Агрипина го наблюдава няколко дни, после ме привика на обичайното ни място за срещи на скалите.
— Касий ми донесе новини от Рим. Всички вече говорят, че императорът е луд.
— Ами синът ти? — попитах, опитвайки да скрия ревността си. — Убеди ли Херея да ти каже нещо за него?