Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Бяха опасни времена! Лудостта на Калигула бързо се влошаваше. Той се появи в сената и ужаси всички, като каза колко велик бил Тиберий и колко грешали всички те, че го критикували. Тази реч отбеляза началото на нови преследвания. Затворите се напълниха. Калигула обичаше да посещава стаите за мъчения, ядеше и пиеше, докато жертвите му умираха бавно и мъчително. Той съветваше палачите си да вършат работата си бавно, за да разбере жертвата, че умира. Въпреки заговорите си, Агрипина все още се опитваше да го удържа. Пращаше му умолителни писма, но единственият отговор на Калигула беше:
— Нека ме мразят, важното е да се страхуват от мен.
Правосъдието беше бързо и жестоко. Родителите трябваше да присъстват на екзекуциите на собствените си деца. Един баща бе принуден да гледа как синът му умира, а после беше поканен на вечеря. Калигула се шегуваше и подиграваше през цялото пиршество. Собственикът на училище за гладиатори, който го беше ядосал, беше пребит с вериги. Калигула позволи трупът му да бъде преместен, едва когато вонята от разложилото се тяло стана твърде силна. Писатели бяха изгаряни живи на арената. Римски конник беше хвърлен на зверовете в амфитеатъра. Той претича по пясъка и помоли Калигула за милост, твърдейки, че е невинен. Вбесен, императорът накара да отрежат езика му, преди да го хвърлят обратно при чакащите лъвове. Раздаваха се и други, още по-жестоки наказания. На едно злополучно пиршество той накара да струпат отсечените крайници и вътрешностите на жертвата му на димяща купчина на Масата, за да я виждат всички гости. После наруши мъртвата тишина с див пристъп на смях.
— Не разбирате ли — изкрещя той, — че мога да отрежа главите на всички ви с един удар?
Никой не беше пожален. Той караше новата си съпруга Цезония да се разхожда гола пред гостите, обвиняваше ги в измяна, ако я гледаха и питаше дали я смятат за грозна, ако извърнеха глави.
Когато летните горещини превзеха Рим, Калигула вече беше уморен от града. Беше особено загрижен от предсказанието, направено на Тиберий, че Калигула няма по-голям шанс да стане император, отколкото да премине неаполския залив на кон. Калигула беше решил да докаже, че това не е вярно. Той изпрати войските си в залива и нареди на инженерите си да построят петкилометров мост от Путеоли до Бая. Търговски кораби акостираха в две редици, а път, изграден по образец на Апиевия път, ги свързваше. Толкова много кораби бяха заети с това, че вносът на зърно от Египет страдаше. Но Калигула не го бе грижа. Той нареди да бъдат построени крайпътни кръчми около импровизирания път, както и места за почивка; прокараха им дори течаща вода.
Калигула гордо заяви, че дори бог Нептун се бои от него. Мостът беше завършен и според императора бе дошло време да докаже, че пророчеството е лъжливо.
— Ти ще дойдеш с мен, сестро! — беше изкрещял на пиршеството предишната вечер. — И ти, Парменон. Ти си моят талисман! Знаеш ли това? — На бледото му лице изгря вълча усмивка. — Аз го видях — прошепна ми той, докато препълваше чашата ми така, че виното се разля върху ръцете ми.
— Кого? — попитах аз.
— Тиберий — каза той тихо. — Идва в спалнята ми, облян в кръв. Каква ужасна гледка!
— Но той не умря от рани.
Калигула се усмихна, намигна и се почеса по носа.
— Не си видял какво направих после на трупа — отвърна той. — Позабавлявах се.
После се обърна, за да обсипе с лигави целувки Цезония. На лежанката пред мен Агрипина наблюдаваше внимателно тази червенокоса жена с червендалесто лице. Приличаше ми на кобра, която се кани да нападне. Когато си тръгнахме от пиршеството, тя се обърна към мен.
— Кучката е бременна! — прошепна тя. — Време е да действаме.
На другия ден с Агрипина отидохме при Калигула в разкошна колесница. Императорът носеше бронята на Александър Велики, открадната от Гробницата на завоевателя в Александрия. Настоя да се облече официално — с пурпурна наметка, поръбена със злато и украсена със скъпоценни камъни от Индия, както и корона от дъбови листа. После принесе жертва на Нептун и пое по импровизирания път. Карахме напред-назад и този ден, и следващия, докато изпитах чувството, че ще падна. Калигула възнагради войниците си и покани всички зяпачи на моста.