Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Агрипина преживя ужаса неподвижна като статуя. Калигула се обърна към мен и цъкна с език подобно на Сеян.
— С теб ще се разправя лично, Парменон.
Той стана, срита трупа на Лепид и ме поведе през колонадата към градината. Това място на красота и спокойствие се беше превърнало в касапски двор. Навсякъде лежаха трупове. Отрязана глава се беше търкулнала под една пейка. Локви лепкава кръв блестяха на лунната светлина. Без да обръща внимание на нищо, сложил ръка на рамото ми, Калигула се наведе да помирише една розова пъпка.
— Красота — промърмори той, притворил очи. — Този аромат винаги ме връща към Капри и стария козел. Е, Парменон, каква бъркотия, а? Какво да правя с теб? Да те разпна? Да те удуша? Или да набия главата ти на кол?
Лицето му беше сериозно, но изведнъж избухна в смях и шеговито ме удари в корема.
— Шегувам се — заяви той. — Ти знаеше, че шпионинът ми е Прогеон, нали?
Кимнах.
— А ако той не ми беше казал, ти щеше да го направиш, нали?
— Да — излъгах.
— Не мога да те убия, Парменон. Ти си щастливият ми талисман. Но какво да правя — лицето му се разкриви — с тази кучка сестра ми?
— Цезаре — преглътнах с мъка, докато подготвях най-голямата лъжа в живота си. — Вярно е, че тя е опасна кучка, но е твоя сестра и сестра на Друзила.
— Да, да — Калигула седна на една градинска стена и долната му устна увисна. — Впрочем къде е онази уличница Юлия? И тя е забъркана, нали?
— Да, цезаре.
— Какво казваше за Агрипина?
— Тя е опасна кучка, цезаре, а е и много хитра. Твърди, че има документи, които доказват, че не си син на Германик. Ако умре — продължих хладнокръвно, — те ще бъдат предадени на сената.
Поемах голям риск. Калигула бе луд. Можеше да избухне в гняв или да се върне към поведението, което му беше спасило живота на Капри. Не останах разочарован. Той се сви и вдигна ръка към устата си. Подозирам, че Тиберий често го беше дразнил с този факт. От яд задъвка ноктите си.
— Мръсна кучка! — промърмори той. — Вярно ли е, Парменон? Мога да накарам да те измъчват.
— Да измъчваш щастливия си талисман, цезаре? Казвам истината и ти го знаеш. Мисля, че Тиберий й е казал. Той имаше доказателство, нали? Някаква мръсотийка, изровена от Сеян.
Калигула не ме слушаше. Обърна се и изсипа към загадъчното невидимо присъствие зад себе си поток от ругатни и неприлични епитети по адрес на Агрипина, майка си, Тиберий и Сеян.
Той млъкна.
— Какво предлагаш, Парменон?
— Внимавай, цезаре — коленичих на земята пред него. — Ти си император и бог. Смъртта е твърде бърза. Раздели я от любимия й син.
Калигула въздъхна.
— Имаш предвид да го убия?
— Не, не — побързах да кажа. — Дай го на някого, когото тя мрази.
— Ще го направя. Ами кучката?
— Прати я в изгнание. Не много далеч, за да знае какво става в Рим.
Калигула се съгласи.
— Трябва да поговоря с боговете за това. Но, Парменон, наказанието трябва да е по-тежко.
— Накарай да разгласят, че е била любовница на Лепид — продължих.
— Добре — Калигула вдигна ръка. — Това е много добре, Парменон. Искам имената на всички други предатели, участвали в този заговор, а и още нещо. Той погледна труповете. — Когато мама се върна в Рим, тя донесе праха на татко. — Той наблегна на думите. — Праха на моя баща, Германик. Агрипина може да направи същото. — Той повика капитана на стражите си. — Вземете трупа на Лепид и го изгорете! Сложете праха му в най-евтината урна, която можете да намерите.
Мъжът бързо се отдалечи и се върна, влачейки за краката трупа на Лепид. Някои от другарите му издигнаха импровизирана погребална клада. После я напоиха с масло и хвърлиха тялото върху нея. Калигула изчака, докато трупът се запали.
— Не мога да понасям миризмата на горяща плът нацупи се той. — Винаги ми прилошава, а звукът на цвъртяща мас. Брр! — Той вдигна ръка пред носа си. — Отивам да видя другите затворници.
И той се отдалечи. Отдясно тялото на Лепид вече бе обвито в пламъци, черни кълба дим и отвратителна воня. От вилата се чуваха писъци и трясъци, докато телохранителите на Калигула се забавляваха с робините. Забързах навътре и открих Агрипина, още седнала на лежанката, пребледняла, напрегната, но готова да умре. Бързо й казах какво съм говорил с Калигула. Тя ме слушаше с празен поглед.
— Докато има живот — прошепна тя, — има надежда. Тя ме погали по бузата и ако не я бях хванал, щеше да се свлече в безсъзнание на пода.
Пет дни по-късно Агрипина, боса и с прашна коса, облечена в обикновена туника, влезе в Рим, носейки нащърбена урна с праха на Лепид. Прие съдбата си философски, по-загрижена, че й отнемат любимия Нерон, отколкото от публичните унижения. Аз бях принуден да вървя отзад, носейки възглавница с трите ками, които Агрипина беше купила за убийството на Калигула. Преторианските стражи ни пробиваха път сред оживените тълпи, струпани по улицата. Чувах викове, усещах странни и неприятни миризми на подправки и сяра, гадната воня от канавките и помийните ями. Гробищата бяха пълни с черни гарвани, хранещи се с недобре погребаните трупове. Гореше огън и димът му се носеше навсякъде. Обитателите на бедняшките квартали се стичаха навън, за да гледат зрелището — една от най-знатните римлянки, паднала по-ниско и от тях.