Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Агрипина притисна ръце към корема си. През тези няколко напрегнати мига открих каква е тайната амбиция на моята домина — щеше да роди син, който да стане император, а тя да го контролира. Всички други — които и да бяха — щяха да царуват, само докато тя и синът й станеха готови.
— Не! — Агрипина поклати глава. — Макрон, прати съобщение на командирите на легиони.
— Те ще останат верни — разсмя се той. — А преторианците получават заповедите си от мен.
Агрипина седна и присви устни.
— Така да бъде — прошепна тя.
Домина остана в двореца, където с Макрон се справиха с всичко. Новините за болестта на Калигула се разпространиха из Рим и хората изпадаха в истерична или престорена скръб. Палатин беше обсаден от тълпа, жадна за новини. Пет дни след злополучното пиршество, Калигула се събуди. Седна в леглото, огледа се и облиза устни. Очите му бяха ясни и гледаха палаво, сякаш всичко беше игра. Докато Агрипина внимателно му обясняваше от какво е болен, той слушаше и кимаше мъдро, преди да поиска да го изкъпят, нахранят и да му пратят Друзила.
Калигула продължи да гледа Агрипина с ъгълчето на окото си и от време на време ми намигаше, сякаш споделяхме някаква шега. Каквато и да беше душата му преди, през тези пет дни тя беше умряла и царят на демоните контролираше ума му.
— Значи е казал, че ще се пожертва, така ли? — попита той, почуквайки се по брадичката, за римския гражданин Афраний. — Обещал е да се лиши от живот, ако оздравея? Е, аз оздравях, нали, Парменон? — Той се усмихна, намигна и плесна с ръце. — Боговете са благосклонни към мен. Афраний трябва да изпълни клетвата си.
Това беше началото на кошмара.
На следващия ден Афраний беше задържан. Гол, освен набедрената препаска, той беше преведен през Рим и хвърлен от Тарпейската скала. Друг благородник беше обещал да се бие като гладиатор, ако Калигула оздравее. Императорът го накара да удържи думата си и го пусна на арената. Друзила и Агрипина бяха в безопасност, но атмосферата в двора стана напрегната. Калигула не проявяваше подчертана публична враждебност към определени хора, докато една вечер на пиршеството не се нахвърли остро срещу Макрон, който му беше предложил съвет по някакъв дребен въпрос.
— Как смееш да ме поучаваш? — изрева Калигула. Защо се правиш на по-добър от мен?
— Не е вярно — намеси се Агрипина.
— Не е ли? — викна Калигула.
Преторианският префект скочи на крака и се приготви да излезе.
— Няма да стигнеш далеч! — извика Калигула.
Двама германски прислужници, любимци на императора, се появиха на вратата. Високи и руси, те си приличаха като близнаци и прякорите им бяха Кастор и Полукс. Макрон се завъртя и погледна умолително Агрипина. Ответният й поглед беше тъжен. Дни наред бяхме канени на пиршества в чест на императорското оздравяване и досега нищо не се беше случило. Калигула беше приспал подозренията ни и сега ни изненада като дебнеща пантера.
— Сега трябва да го убием — прошепна ми Агрипина.
Тя се премести по-нататък, за да поиска помощ от Друзила, но празноглавката беше пияна и спеше с лице, притиснато във възглавницата.
Макрон се опита да убеди Калигула.
— Исках само да помогна.
— Убиец! — извика императорът. — Хванете го! Обвинен е в държавна измяна!
Наемниците хванаха Макрон и го извлякоха от стаята. Повече не го видях. На сутринта беше мъртъв. Падането на Макрон отбеляза началото на нова кървава баня. Силен, бившият тъст на Калигула, беше арестуван и обвинен открито пред сената — в отговор той си преряза гърлото пред всички сенатори. Гемел, внукът на Тиберий, беше освободен от арест, но го сполетя съдбата на Макрон. Поканиха го на пиршество, където Калигула легна до него и подуши дъха му.
— Какво правиш? — изкрещя той. — Гълташ противоотрова? Да не би да ме обвиняваш, че искам да те отровя? Ти, който се молеше за смъртта ми!
— Не съм се молил да умреш — отвърна Гемел. — И не съм пил противоотрова. Това е сироп за кашлица.
Калигула отказа да му повярва.
— Противоотрова е — настоя той.
Гемел разбра, че времето му е дошло и не му остана длъжен.
— Няма противоотрова срещу цезар — смело каза той.
Позволиха му да си тръгне от пира, но на другия ден изпратиха преторианци у дома му, за да го принудят да си пререже вените.
Поведението на Калигула ставаше все по-безумно и непредвидимо. Той присъства на сватбата на патрицианката Орестила, където седна до невестата и написа бележка на младоженеца: „Не се люби със съпругата ми“.
Нареди да отведат Орестила в собствените му покои и се ожени за нея. След няколко месеца се разведе, но й нареди да не се люби с друг мъж, докато той е жив. Понякога се държеше направо злобно. Направи чичо си Клавдий постоянен обект на шегите си. Замеряше го с костилки от маслини и фурми, слагаше чехли на ръцете му, когато заспеше пиянски сън. Калигула ревеше от смях, когато старият човек се събуждаше и посягаше да изтрие лицето си с ръце.