Сделката на капитан Ворпатрил

А най-откаченото от всичко беше, че откаченият му план, изглежда, даваше резултат. Ченгетата от столичната служба за сигурност нито го арестуваха, нито го отведоха за наблюдение в психиатрична клиника. Биърли Ворутиър, когото Иван представи както свой познат от Ворбар Султана, показа на полицаите валидни документи за самоличност и спокойно потвърди, че Иван и Тедж са се оженили по всички изисквания на закона, като посочи оризовия кръг на пода като веществено доказателство. Риш също го потвърди, макар и не толкова спокойно. Последваха трескави консултации по комуникаторите от страна на куполните ченгета и служителите от имиграционната служба. Отговорите, които се получиха, явно не им бяха по вкуса. Иван Ксав прибра замлъкналия си комуникатор от хладилника — изглеждаше притеснен, явно бързаше да се свърже с шефа си — и даде на комарците да разберат, че има по-важна работа от това да се впуска в подробности за личния си живот.

Ченгетата от куполната служба за сигурност никак не изглеждаха доволни, че Тедж — изчезнала и после открита, но превърнала се междувременно от жертва за отвличане в булка-беглец — им е провалила доскоро обещаващия опит да заковат бараяреца. Тръгнаха си мрачни и разочаровани, като не пропуснаха да ги уведомят, че щели да им пратят призовки за съдебно изслушване в качеството им на свидетели по делото срещу похитителите наемници. Но не можеха да арестуват Тедж за това, че е станала жертва на престъпление. Хората от имиграционното също се оттеглиха със завоалирани закани за реванш, но важното беше, че всички в крайна сметка се махнаха, с изключение на домоуправителя, който се развика за щетите по вратата. Ворпатрил се ядоса и изтъкна, че не той е причинил щетите, но после бързо-бързо сложи точка на спора, като каза на домоуправителя да добави разходите за ремонта към сметката му за наема. След това двамата бараярци — изглеждаха напрегнати като струни пред скъсване — юрнаха Тедж и Риш да се облекат и да нахвърлят в един сак най-ценните си вещи, не че им бяха останали много такива, после ги подкараха през разбитата врата, натикаха ги в асансьора и ги преведоха през фоайето долу.

Когато излязоха навън, Ворпатрил дръпна Биърли настрани и го приклещи в една ниша зад високо борче в саксия. Тедж не чу много от краткия им разговор — двамата говореха тихо, а шумът от трафика поглъщаше голяма част от казаното, — но ясно долови настроението, което се заключаваше най-вече в скърцане на зъби и ядни жестове. Риш беше наострила уши под шала си. Тедж направи крачка към двамата мъже, но чу само Иван Ксав да казва през зъби: „Дължиш ми услуга и сега си я искам обратно…“, а после, след като капитанът отстъпи назад и пусна реверите на своя възмутен слушател: „Иди и направи каквото трябва“. Биърли се справяше доста по-добре с говоренето под нос и Тедж не чу нищо от неговите думи. Можеше да гадае за казаното само по езика на тялото му. Но пък никога не беше виждала човек да псува толкова изразително с езика на тялото. Така или иначе, когато поеха към спирката на градския транспорт, Биърли им кимна за довиждане и тръгна в обратната посока.