Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Морозов може и да не беше страшен по класическия начин, но имаше друго, по-добро оръжие — разбираше. Всеки път, когато в разказа им се промъкнеше колебание, капитанът запълваше затишието с някоя забавна лична история, от които бързо стана ясно, че преди няколко години е работил като младши оперативен агент на Джаксън Хол. Историйките му приличаха на анекдоти, бяха забавни, самокритични и остарели, но Тедж усещаше, че някъде помежду и зад тях се крият други приключения, които не са били нито забавни, нито са завършили с комичен провал, който да даде повод за самокритика.
— При нас можеш да станеш аналитик само ако си натрупал достатъчно опит на терен — обясни Морозов. — Изискват се различни умения, вярно, но когато трябва да анализираш доклад на полеви агент, е много полезно сам да си писал такива доклади преди време. Осигурява ти друга гледна точка. — Изглеждаше напълно доволен от настоящата си позиция — на бюро в щаба на службата, — а снимката на зряла жена с дечица, сбутана сред другите неща на претъпканото му бюро, помогна на Тедж да се досети за вероятната причина.
Докато си разпределяха сандвичи, чаши с чай и пържени зеленчуци във възтесния кабинет на капитана, Тедж — с редакторски добавки от Риш — стигна до момента на странната си сватба призори.
— Ще ми се и аз да бях там, за да го видя с очите си — усмихна се Морозов. — Доста… хм, донкихотовски жест от страна на вашия… младоженец. Но пък късметът обича смелите мъже, както се казва, а изглежда и хубавите жени също ги обичат.
— Мисля, че комуникаторът му, тоест, когато адмиралът му позвъни по комуникатора, беше последната капка, която го тласна… — Тедж преглътна останалото, а именно „през ръба“, и го замени със: — … към това вдъхновение. Звънеше постоянно и той го свали и го метна в хладилника.
Морозов се задави със сандвича си. Но когато спря да кашля и си пое отново дъх, каза само:
— Без майтап?
— Този адмирал Десплейнс, шефът на Иван Ксав, наистина ли е важен адмирал?
— Началник операции на цялата Имперска служба? Бих отговорил с „да“, но това би било меко казано. Много меко казано.
— О… — измънка Тедж. — Значи… Иван Ксав не е просто секретарка във военна униформа?
— Сигурно бихте могли да го определите и по този начин. Но би било много меко казано. — Морозов преглътна последната си хапка, облегна се назад и сплете пръсти. — Може би е редно да обясня. Първите си години като аналитик, като чирак аналитик по-скоро, изкарах в столичната щабквартира на ИмпСи, отдел Анализи във Ворбар Султана. По онова време службата още се ръководеше от легендарния Илян.
Името й беше познато. Беше го чувала от баща си, неведнъж. Най-често придружено от люти ругатни. Кимна колебливо.
— Самият аз винаги съм се занимавал с външните, задгранични дела на службата, но ако си работил някоя и друга година в столицата, няма как да не получиш известна представа и за разпределението на ролите сред висшия ворски елит.
— Оттогава ли познавате Иван Ксав?
— Не, запознахме се доста по-късно, покрай историята с клонинга на неговия братовчед.
Какво общо имаше това с Джаксън Хол? И кой братовчед?
— Аз… ние… има ли вероятност да се срещнем с този братовчед? Или с неговия клонинг? — Тедж се поколеба. — За братовчеда Майлс ли става въпрос? Иван Ксав непрекъснато го споменава. Той важен човек ли е?
Морозов стисна очи. Когато отново ги отвори, погледът му беше като на човек, страдащ от силен зъбобол.
— Колко ви е разказал за себе си новият ви съпруг?
— Не много. Но аз го проверих.
— Къде?
— Може би ще е по-добре да ви покажа…
Тедж прибута стола си към комтаблото на капитана и извика базата данни, от която беше почерпила информация.
— Защо изобщо сте търсили бараярска информация в комарска база данни? — попита кротко Морозов.
— Ами… реших, че там информацията може да е по-обективна… — Дали нямаше да приеме думите й като завоалирана обида?
Морозов плъзна поглед по статията за Иван Ксав и изсумтя.
— Вярно, но непълно и отдавна не е обновявано, боя се. Трябвало е да потърсите и на друго място, мила.
— Нямах време.
— Е. — Морозов се завъртя обратно със стола си. — Фамилните връзки на висшите вори често са сложни, преплетени и минирани. И преди да се гмурнете в тази плетеница, горещо ви съветвам да си напишете домашното. Старателно.
— Значи Иван Ксав е от висшите вори? Мислех, че е… средна ръка. Държи се като човек от средната класа. — Цялата тази история започваше да я дразни. По всичко личеше, че е сключила сделка на сляпо, сделка, която можеше да я насади на пачи яйца.