Сделката на капитан Ворпатрил

Тропането спря, гласовете — не.

— Трябва да барикадираме вратата. Да спечелим време — каза Иван.

— Време за какво? — попита Би.

— Време да измисля нещо.

— Ти да измислиш? Това може да отнеме цял ден.

Иван го изгледа отровно, стиснал зъби.

— Диваните — каза Тедж. — Заключващите кодове на вратата няма да ги затруднят. Трябва да направим истинска барикада. — Двете жени помъкнаха мебели към коридорчето. Биърли ги изгледа със съмнение, но паниката, която се просмукваше във въздуха, явно зарази и него, защото след миг-два се втурна да им помага. А Риш, дяволски силна беше за жена с този ръст…

Иван погледна екранчето на охранителната система. Двамата инспектори си имаха компания — трима мъже и една жена. Единият мъж беше домоуправителят на сградата. Останалите бяха с униформи, които Иван не познаваше. Новодошлите, изглежда, спореха за нещо с инспекторите от куполната, сравняваха официални на вид документи, чиито холограмни проекции трептяха над комуникаторите им. Какво беше това, някакъв нов вид дистанционно боричкане по видеото? Дуел за юрисдикция?

Иван сръга Биърли и му посочи екранчето.

— Тези от имиграционното ли са?

— Ъъ, какво?

Домоуправителят извади кодов ключ. Биърли бръкна под сакото си и измъкна зашеметител.

— Ще можеш ли да изпържиш и шестимата, преди те да изпържат теб? — попита разтревожено Тедж. Дали си представяше как двете с Риш успяват да избягат през купчината тела? Включително неговото и на Би?

Все така вперил поглед в екранчето, Биърли нагласи зашеметителя си на максимална мощност и опря дулото му в електронната ключалка. Оръжието изсъска гневно и след миг от механизма изскочиха искри.

— Да видим сега как ще отключи домоуправителят — каза той самодоволно.

— Ама ти ни заключи! — викна Иван. — Сега как ще отворя вратата?

— Няма да я отваряш! — каза Риш и метна още един тежък фотьойл върху купчината.

После всички се оттеглиха временно в изпразнения откъм мебелировка хол.

Тедж погледна Иван право в очите, пое си дълбоко дъх и отсече:

— Съжалявам, че трябваше да свърши така, Иван Ксав. Знам, че се опита да помогнеш. — И с тези думи се хвърли на врата му. Иван установи, че държи в прегръдките си едно топло и меко женско тяло, което при други обстоятелства би било първокласно преживяване. Но въпреки обстоятелствата отвори охотно уста в отклик на трескавата й целувка, докато ръцете й го притискаха здраво към най-прекрасния релеф на света. Иван нямаше идея какво става, но… „О, Господи, нека продължи вечно…“

Не продължи. Тя го бутна решително назад. Той успя да не изскимти.

— Това е то — каза простичко Тедж, обърна се, хвана синята си приятелка за ръката и кимна към балкона. — Време е, Риш.

Риш кимна мрачно, сурово. Двете тръгнаха към балконската врата. Би, след миг колебание, застана на пътя им.

— Къде отивате, мамка му?

— На балкона и оттатък.

— Ама вие нямате гравитационни колани! Нищо нямате! — възкликна Иван.