Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита Риш.
— Тео Вормерсиер е действал през главата ми — каза горчиво Биърли. — Когато моите наемници се провалиха, вместо да се обърне към мен за друго решение, е приложил една, по негово мнение, гениална идея. Предал ви е на комарската имиграционна служба като незаконно пребиваващи, заедно с описание и имената, които ползвате тук. Сметнал, че имиграционните ще му свършат мръсната работа по намирането ви, а после той ще ви отвлече незнайно как от ареста.
Очите на Тедж се разшириха. Риш застина, неподвижна като статуя.
— Е, и? — каза Иван. — Сега са на сигурно място. Имиграционните няма как да разберат, че са тук… или има?
— За жалост имиграционните имат обща база данни с куполните ченгета и твоето име, което ти така предвидливо си им предоставил, е изскочило веднага. Служители на имиграционната служба ще те посетят още тази сутрин.
— Значи пак ще трябва да ме намерят в службата. Защото у дома няма никой, нали така?
— Ами ако разбият вратата и претърсят апартамента? — попита уплашено Тедж. — Тук няма къде да се скрием.
Погледът й се стрелна към балконската врата. Бледите цветове на зората се боричкаха за надмощие с градското осветление.
— Не могат да влязат просто така. Без заповед за обиск или нещо такова — каза Иван, но малко притеснено. — Нали?
— Иване, тези хора издават заповеди за обиск — отвърна нетърпеливо Би. — Нямат почти неограничената власт на ИмпСи, но и тази, която имат, е достатъчна за целта. Сега правомощията им са дори по-големи, отколкото когато Комар е бил независима планета. Дори не се налага да влизат с взлом — просто ще накарат домоуправителя да им отключи.
— Трябва да се махнем — каза Тедж. — Тук сме като в капан.
Иван я разбираше чудесно. Нищо, че апартаментът не беше тъмен, нито тесен, нито влажен… А и двечките не бяха сами все пак. Може би се оставяха да ги води страхът.
— Това дойдох да ви кажа — завърши Би.
— Чакайте, не — възрази Иван. Тръгнеха ли си, щяха да изчезнат, и тогава как щеше да открие отново Тедж? Явно умееха да се крият, иначе нямаше да са на крачка пред преследвачите си цели, колко… седем месеца? И може би Биърли имаше план — не би нахлул тук по никое време, ако нямаше план, нали? Някакъв начин да държат връзка с тях…
— Съберете си нещата — започна Би и точно тогава на вратата се звънна. Две позвънявания, решителни. Тедж подскочи, Риш се напрегна. Би се завъртя рязко. — Какво става, мамка му? Не може да са пристигнали толкова бързо!
Иван мина на пръсти по коридорчето и погледна екрана на охранителната система. Уви, посетителите му бяха познати. Инспектор Фано и патрулен инспектор Салмона, бодри и подранили, или мрачни и недоспали, по избор. Фано отново натисна звънеца, а Салмона потропа на вратата и извика:
— Ворпатрил? Отворете!
Без „моля“ и „ако обичате“, отбеляза си наум Иван, докато Биърли и жените се бутаха да надникнат над рамото му.
— Тези не са от имиграционната — каза Би.
— Да. Ченгета от куполната сигурност. Същите, които ме разпитваха онзи ден. Възможно ли е да са ги изпратили имиграционните?
— Не, те си имат униформени отряди за такива неща. Следват строга процедура. Това е нещо друго.
Още едно позвъняване, дълго. Салмона потропа отново.
— Ворпатрил? Знаем, че сте вътре. Отворете вратата.
Иван натисна копчето на интеркома и каза:
— Защо?
Би примижа.
Фано си пое дълбоко дъх.
— Имаме заповед за ареста ви. Както и правото да разбием вратата, ако не отворите.
— Арест!? За какво, по дяволите? Нищо не съм направил!
— За отвличане.
— Какво?! — викна вбесен Иван.
Фано издаде напред долната си челюст.
— Знаем, че ни излъгахте. Открихме записите от охранителната система на перона при Кратерното езеро. Ясно се вижда как вие и още един човек, засега неидентифициран, придружавате липсващата Наня Бриндис в една от колите на градския транспорт. Никой не е виждал Бриндис оттогава. Обвинението в отвличане е предостатъчно да разбием вратата ви, но аз имам наум друго обвинение, капитане. В убийство. И вие го знаете.
Иван изгуби ума и дума. Дишането му се ускори опасно, на ръба на хипервентилацията.
— Не отваряй! — прошепна Тедж. Не че Иван искаше да отваря. Би и Риш го завлякоха обратно в хола за кратко съвещание на тих глас.
— Трябва да ги пусна, разберете — каза в скороговорка той. — Първо, отказът да съдействам ще ми спечели още едно обвинение, и второ, Тедж, ти би могла да свалиш обвинението в отвличане, като им обясниш, че не съм те похитил, а просто съм те поканил. Да не говорим за обвинението в убийство, за бога!