Сделката на капитан Ворпатрил

Това ги спря, пък макар и от едното любопитство, колкото Иван да се върне на бегом в кухнята и да грабне от плота оризовата каша — голямата кутия, която беше купил предния ден. Изтича обратно в хола, като я размахваше победоносно.

— Това ще свърши работа!

— Какво, ще ги замеряш с ориз? — Риш вдигна вежди.

— Или пък защо да не седнем и да не закусим по бараярски, докато чакаме полицията да разбие вратата? — добави Би със същия презрителен тон. Но и двата зашеметителя се смъкнаха една идея надолу.

Иван си затвори очите за двойната доза сарказъм — а той имаше богат опит в това упражнение, проклети да са, — пое си дълбоко дъх и каза:

— Тедж. Ще се омъжиш ли за мен?

— Какво?! — възкликна тя. Не беше от развълнуваните „какво?“, с които е редно да се посрещат подобни предложения, беше по-скоро от сорта „ти луд ли си?“. Иван се сви.

— Не, ще стане, казвам ти! Жена, която се омъжи за бараярец, автоматично получава бараярско поданство. Брачната клетва е фундаментална и по-силна от всички други клетви. Биологията преди политиката, един вид. Кажем ли си веднъж клетвите, онези от имиграционното не могат с пръст да те пипнат, камо ли да те арестуват. А онези от куполната няма как да арестуват мен. — Какво щеше да прави с Десплейнс беше друг въпрос. Комуникаторът му продължаваше да скимти откъм студеното си и самотно изгнание. Иван разкъса опаковката, хукна по чорапи из хола и почна да очертава кръг от ориз по килима.

— Не трябва ли да отидем някъде и да се регистрираме, да се подпишем в някоя гражданска служба? — попита Тедж. — Как ще стигнем дотам? Онези са пред вратата!

— Но не и пред другата врата — мрачно възрази Риш. Би опря решително гръб в стъклото, без да отлепя шашардисан поглед от оризовия кръг на килима. Иван не помнеше да го е виждал толкова опулен.

— Не, и точно в това е красотата! — обясни Иван. — Според бараярския закон хората си се женят сами. Обичай от времето на Изолацията, няма да разбереш. Изречеш ли думите, обвързваш се. Всеки си има Секундант — нещо като свидетел, — който застава до кръга, ти влизаш в кръга, казваш си думите, излизаш от кръга, и готово. Древните клетви са прости и кратки, макар че хората ги украсяват с разни допълнителни неща, за да удължат церемонията. Да се чуди човек защо, сватбите и без това са досадни. — Обърна се за подкрепа към Биърли. — Кажи им, че съм прав, Би!

— В интерес на истината… — Би се закашля, преглътна, после си намери гласа: — В интерес на истината е прав. Поне от законова гледна точка.

— Имам право на допълнителен билет за роднини, който се поема от Службата, до Бараяр — продължи Иван. — Там ще си на пет скока от преследвачите си, а щом си моя жена, ИмпСи ще ти осигури закрила, защото… ами, защото. Това ще ни спечели време. А щом решиш какво искаш да правиш, ще се разведем в окръжния съд. Не е толкова лесно като да се ожениш, признавам — бетанската ми леля все повтаря, че би трябвало да е обратното, — но граф Фалко е стар приятел на маман. За десет минути ще приключим, кълна се! После и двете ще си тръгнете по пътя.