Сделката на капитан Ворпатрил

— А от ИмпСи кой ще ни защити? — попита Риш.

— Аз — заяви безразсъдно Иван. — Разни хора ми дължат услуги. А дори аз да не успея, познавам други, които могат всичко. Като се започне с приятеля на майка ми. Или се свърши с него, по-скоро. В краен случай. — „Определено ще е само в краен случай“. — Какво ще кажеш, Би?

Посоката, в която беше поел монологът на Иван, не се отразяваше добре на Биърли — горкият приличаше на хипнотизирана восъчна статуя. Но все пак съумя да размърда устата си и как иначе — това беше Би все пак, той винаги съумяваше да си размърда устата.

— Не знам кое бих предпочел — да присъствам, когато съобщиш новината на майка си, или да избягам от империята. Предвид факта, че ме правиш съучастник, натрапвайки ми ролята на свой Секундант, може би Старата Земя ще се окаже достатъчно далеч… или не, като се замисля… — Отърси се от парализата и се обърна към жените. — Неприятно ми е да го призная, но тази щура идея на Иван може и да сработи. Временно. Дългосрочните последствия ме хвърлят в ужас.

— А след онова, което направи преди малко — продължи Иван към Тедж, решил да пропусне покрай ушите си последните думи на Биърли, — трудно ще ме убедиш, че предпочиташ да целунеш паважа пред мен. — „Още усещам гъдел в устата“. — Не че ще се налага да ме целуваш, ако не искаш. Това… и другите неща… ще зависят изцяло от теб, уверявам те.

От коридора долетя нова доза трясъци и стържене. Риш облиза устни и каза:

— Направи го, Тедж. Така или иначе, скоро ще разберем дали номерът минава. А и времето ни за спорове свърши. Времето ни за ваната също. — Спусна предпазителя и прибра зашеметителя в джоба си в знак на мълчаливо примирение.

Иван протегна ръка на Тедж.

— Тедж, моля те. Нека пробваме.

Тя потърка чело и каза колебливо:

— Ами, добре…

Като за първото прието предложение за брак в живота му Иван остана с чувството за известна неудовлетвореност, но важното бе, че Тедж хвана ръката му и влезе в оризовия кръг.

— Би, Риш — почна Иван, — вие застанете от двете страни, един срещу друг. Свидетели сте, така че гледайте.

— Едва ли бих могъл да отклоня поглед — измърмори Биърли, после прибра оръжието в кобура си и застана на посоченото място. — Подозирам, че гледката ще се отличава с притегателната сила на железопътна катастрофа. — Риш завъртя очи — в съгласие? — после зае своето място.

— Добре, аз ще съм първи — каза той на кандидат-невястата си, — после ще ти помогна с твоята част. Думите са кажи-речи същите. Така. Аз, Иван Ксав Ворпатрил, в ясно съзнание и добро здраве…

— Това е за завещанията бе, човек — измърмори Биърли. — Нали уж каза, че знаеш клетвата.

Иван не му обърна внимание и продължи упорито нататък:

— Вземам теб, ъъ… как каза, че ти е името?

Би захлупи лицето си в шепи.

Тедж си каза името. Цялото.

— Вземам теб, Акати Теджасуини Джиоти гем Естиф Арка… — Успя да го каже правилно от първия път и дори не се задави с гем-частта по средата, ха! — за своя съпруга и другарка, отричайки се от всички други… — Клетвата се състоеше само от три изречения, които Иван успя да възпроизведе почти без грешка, а после преведе Тедж през нейната част: — … вземам теб, Иван Ксав Ворпатрил, за свой съпруг… — Държаха се за ръцете. Нейните трепереха. Неговите — също.