Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Ще пратя секретаря си да донесе нещо от столовата. Дами, бихте ли ме последвали? Мога да ви предложа чай и кафе в кабинета си. — Морозов поведе притеснените жени по коридора и продължи със сладкия тон на ворска матрона от провинциално градче… или на Биърли Ворутиър в настроение за клюки: — Нямам търпение да ми разкажете най-подробно за сватбата си, лейди Ворпатрил! Сигурен съм, че новината ще е чудесна изненада за всички приятели на капитана…
Иван изскочи през вратите и избяга. Постара се да тича ведро, по онзи начин, който казва „закъснявам и много бързам“, а не по другия, дивашкия, който казва „в сградата зад мен има бомба!“. Не искаше да всява паника. Да я разпространява като зараза по-точно, защото в главата му се беше събрала толкова паника, че можеше да взриви цял батальон. „Ще се получи, ще се получи, дано се получи, дано, дано, дано…“
Оказа се, слава богу, че совалката на адмирала още чака на шести док. Десплейнс и всичките четирима Конници на Апокалипсиса бяха на борда, настръхнали и много ядосани. Совалката вече потегляше, когато Иван се метна на мястото си и стегна коланите под тежкия поглед на адмирала.
— Ще инспектираме флагмана „Нова Атина“, нали? — изхъхри Иван.
— О, не си забравил? Какво облекчение — каза Десплейнс и си пое дълбоко дъх за класически залп унищожителен сарказъм, несъмнено. Но Иван поклати глава.
— Нека бъде „Канциан“.
Десплейнс даде на късо миг преди да е натиснал спусъка.
— Моля?
— „Канциан“. Кажете на пилота да пренасочи совалката към „Канциан“.
Десплейнс се облегна назад и присви очи.
— Защо?
— Защото някъде в търбуха му, или прикрепени към корпуса, ще открием контейнери с оборудване, оръжия и муниции, откраднати от орбиталното депо на сергиярския флот. Които контрабандистите несъмнено се опитват да скрият в момента, подплашени от планираната за утре инспекция. — Иван кимна към шефа на Конниците, който се беше навел през пътечката между седалките и го слушаше, наострил уши. — Всичко друго може да почака.
— А ти откъде черпиш информацията си, Ворпатрил? — попита Десплейнс.
— От един агент на ИмпСи.
— А от ИмпСи защо са пропуснали да уведомят мен?
— Защото въпросният агент е лява ръка. А както знаем, десните ръце в ИмпСи не си говорят с левите ръце в ИмпСи. Знаете как е. Но аз го познавам. Причините да закъснявам за работа през последните няколко дни не бяха единствено лични, сър.
— Сигурен ли си в информацията?
— Напълно. — „Дано-дано-дано…“
— ИмпСи. — Десплейнс отпусна гръб на облегалката и гневната му гримаса преля в съсредоточено изражение, което беше кажи-речи също толкова страховито. — Не се учудвам, че знаеш това-онова.
— В този случай наистина знам, сър. — Излишно беше да добавя „залагам кариерата си на това“, защото вече го беше направил. — Но източникът ни на информация трябва да остане в пълна тайна, сър. Агенти на ИмпСи още работят под прикритие по случая и при голям риск за живота си. Трябва да им дадем време да се изтеглят.
— Хмм…
Неочакваната промяна в плановете не мина без сумтене и сърдити погледи, но Конниците си разбираха от работата — планът за инспекцията беше готов още преди совалката да се скачи с орбиталната станция на комарската флота. В съседство с „Канциан“.
Капитан Морозов определено разочарова Тедж, предвид репутацията на ИмпСи. Изобщо не беше страшен.
Докато чакаха богатия обяд, поръчан от капитана, двете с Риш му разказаха почти всичко за бягството си и последвалите изпитания. За сравнително спокойния първи етап до станция Пол и измамното чувство за сигурност, което изчезна по най-страшния начин с насилствената смърт на телохранителя им, за бягството до Центъра Хеген, за седмиците, превърнали се в месеци, когато прескачаха от станция на станция около Центъра като в някаква извратена и смъртоносна игра на криеница — за кратките, стресови, страшни периоди на движение, които се редуваха с дълги, отегчителни, страшни периоди на изчакване; за лошите новини, които ги настигаха със закъснение като отложени удари с чук; за относителното спокойствие през няколкото месеца, които изкараха на свободната планета Пол, за надеждата, че най-после са се изплъзнали на преследвачите си, и за разочарованието, когато откриха, че не е така. За полета до Комар, изчерпил почти до дъно ресурсите им от пари, фалшиви документи и решителност. Тедж се опита да премълчи за схемата, която им осигуряваше фалшивите идентичности, но Морозов очевидно беше наясно с принципните подробности, така че накрая тя му разказа и за това.