Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Риш кимна и я пусна.
— Разбрано. — И стисна устни. — А какво ще кажем на онзи Морозов? Мисли, момиче, мисли.
Тедж плъзна ръка по челото си.
— С радост бих разказала на бараярците всичко, което знам за онези копелета от Къща Престен, стига да имах гаранция, че след това няма да се съюзят. Макар че ако контрабандата, която разследва Биърли, наистина води до Престенския синдикат, бараярците едва ли ще са особено благоразположени към новия мениджмънт на Къща Кордона. Знам, че дори татко и мама внимаваха да не ядосат тези имперски откачалки. Говори се, че падението на Къща Риовал било дело на един-единствен агент от ИмпСи, след като старият барон влязъл в конфликт с Бараяр.
Риш подсвирна.
— Сериозно?
— Знам го от Звездичка. Тя пък го чула от някой от Къща Фел. Затова мисля, че… — Уви, мисленето не й се удаваше в момента. Мозъкът й беше станал на каша. — Мисля, че трябва да кажем на този Морозов почти всичко. Да го затрупаме с подробности, така че да не му остане време и мотивация да извади фаст-пентата.
— Аха.
— Историята ни е следната — теб те преследват, защото си ценен атрибут, с който да се фукат; мен — защото съм потенциален противник, когото да задушат в люлката. — Да, тази история беше свършила работа пред Биърли. Освен това беше вярна. — Но няма да казваме къде е Амири. Изобщо нищо няма да споменаваме за него. Нито за Звездичка и Гъли, освен ако не ни попита изрично. И за баба.
Риш кимна, че е разбрала.
После се усамотиха за кратко в кабинките и излязоха в коридора, преди Ворпатрил да е преодолял предразсъдъците си и да е влетял след тях в тоалетната. Макар че ако можеше да се съди по погледа, с който ги посрещна, беше въпрос на броени секунди.
— Опашка ли имаше? — осведоми се той.
— Пълно беше с деца — отвърна Тедж, без да се отклонява от истината. — И изглежда всичките бяха с разстройство. — Да, тази сделка беше най-добрата. Истината.
Но не цялата.
За облекчение на Иван Морозов вече ги чакаше в приемната на галактическия отдел. Опули се, като видя Риш, но все пак успя да се сгъне в любезен поклон. Е, любезен като за кабинетен плъх.
— Лапис Лазули. Присъствието на артист от вашата величина е висока чест за скромния щаб на ИмпСи. — Ченето му увисна в израз на не по-малка изненада, когато погледът му се спря на Тедж. — А също и една от госпожиците Арка, ако не греша! Поздравления, Ворпатрил!
— Грешиш — каза Иван. — Или най-малкото ти е стара информацията. Капитан Морозов, позволи ми да ти представя новата лейди Ворпатрил.
Морозов мигна. Три пъти. После все пак се окопити.
— Поздравления и на двама ви. Ъъ… щастливото събитие е с неотдавнашна дата, да?
— Отпреди… — Иван си погледна комуникатора. „Леле-мале!“ — Отпреди един час. — Пое дълбоко дъх. — Но иначе всичко е наред, по закон и прочие, с все ориза, свидетелите и всичко. Което означава, че в момента тя е близка роднина на офицер от Имперската служба с всички произтичащи от това привилегии и т.н. А Риш е нейната, ъъ, лична секретарка. Аз съм й работодател. Официално.
— Разбирам. Май… — Морозов сплете пръсти вместо да зададе въпрос, а Иван се зачуди дали спеченото му изражение прикрива потрес или гръмогласен смях.
— Офицерска съпруга, която едни крайно неприятни хора се опитват да отвлекат, а вероятно и да убият — усили натиска Иван.
Това определено привлече вниманието на аналитика.
— А. Сега вече разбирам. Не можем да допуснем такова нещо, нали?
— Именно. Сега ще ги оставя при теб, защото имам работа в орбита. Като се върна, ще си ги прибера и ще се оправя със… с всичко. Добре ще е да не напускат сградата. Реших, че ще искате да си поговорите на спокойствие.
— За мен ще е огромно удоволствие. — Лицето на Морозов моментално грейна. Тедж и Риш не изглеждаха и наполовина толкова ентусиазирани.
— И без фаст-пента, ако обичаш — продължи Иван. — И без това ще трябва да поискаш разрешение от мен, като съпруг на лейди Ворпатрил, но предварително ти казвам, че няма да ти го дам. Разрешението тоест.
Морозов свъси вежди.
— Ясно. Ъъ… ако може да задам един личен въпрос… майка ти знае ли вече за тази женитба?
— Още никой не знае, но скоро ще имам грижата да променя това. Всяко нещо с времето си. Сега имам други грижи, а именно да излетя с Десплейнс за орбиталната станция след… мили боже, преди двайсет минути. Дано са задържали совалката!
Морозов козирува отривисто.
— В такъв случай аз поемам грижата да охранявам новата лейди Ворпатрил и да я пазя от лоши хора, докато ти се върнеш. Става ли?
— Ако обичаш. — Иван се обърна към изхода, после се обърна към Морозов. — И виж да хапнат нещо. Така и не успяхме да закусим. — Тръгна и спря. — Но без военни порциони.