Сделката на капитан Ворпатрил

Издиша шумно, после набра друг код и си уреди среща с някой си капитан Морозов — да ги чакал след пет минути на рецепцията някъде си. Тедж и Риш се спогледаха неспокойно.

— Това не е ли онзи човек от ИмпСи, който бил експерт по Джаксън Хол? — попита Риш.

— Морозов, да. Добър разузнавач, пада си малко кабинетен плъх, но наистина проявява сериозен интерес. Тоест извън и отвъд онова, което пише в трудовата му характеристика на аналитик към ИмпСи. Един вид — старши кабинетен плъх. Мислех да ви оставя при него днес. Така де, в апартамента ми не може да се върнете — след цялата врява сутринта там вече не е безопасно.

— Вярно — съгласи се с неохота Риш.

— Каквото и да си мислите за ИмпСи, поне е сигурно, че никой наемник не може да ви спипа в щаба им.

— Но този капитан Морозов сигурно ще ни пита разни неща — посочи Тедж. — Какво да му кажем?

Иван Ксав сви рамене.

— Всичко. Той има достатъчно високо ниво на достъп до класифицирана информация, за да знае дори за Биърли, макар че се съмнявам — не е по неговата част.

— Дори за… дори за онова със сватбата?

Иван въздъхна.

— За това ще му кажа аз.

Когато слязоха на претъпкания перон при космодрума, Риш каза:

— Трябва да пишкам. — После грабна Тедж за лакътя и я завлече в дамската тоалетна. Ворпатрил отвори уста да възрази, но не събра смелост да ги последва вътре. Оставиха го да чака в коридора отпред до двама мъже с оцъклени примирени изражения.

Вратата беше само една, прозорци нямаше, забеляза автоматично Тедж. Една жена се мъчеше да смени пелената на ревящо бебе, друга се опитваше да измие ръцете на две хиперактивни и шавливи прощъпалчета, което гарантираше, че никой няма да чуе Тедж и Риш, нито да им обърне внимание.

Риш спря в един ъгъл, обърна Тедж към себе си и я хвана решително за раменете.

— Изплюй камъчето, Тедж. Изглеждаш така, сякаш някой те е фраснал по главата с чук и чакаш кога краката ти ще се подгънат. Плашиш ме, момиче.

— Така ли? — Тедж примигна. — Определено не видях чука, преди да ме удари. Чудя се дали той наистина си мисли, че се е оженил за мен.

Риш изви леко глава и я погледна втренчено, сякаш да повери дали зениците й реагират нормално.

— А ти мислиш ли, че наистина си се омъжила за него?

— Нямам представа. Но явно всички други смятат така, а това е най-важното. — Тедж си пое дълбоко дъх. — И докато не разберем за какво друго става тази работа с „лейди Ворпатрил“, мисля, че ще е най-добре да им играем по свирката.