Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Подминаха ме. Наблюдавах ги през пролуката. Когато и последният отмина, три пъти дълбоко си поех дъх и им оставих още няколко секунди.
После излязох. Адреналинът нахлу в корема и крайниците ми. Тримата бяха спрели в дъното на Т-образния коридор, озъртаха се наляво-надясно в опит да решат накъде съм се скрил в навалицата от купувачи. Бяха застанали плътно един до друг, мъжът в средата — малко пред другите двама. Сигурно си мислеха, че близостта ще им осигури безопасност. Всъщност се превръщаха в една-единствена мишена.
Когато бях на шест метра от тях, оня в средата и малко по-напред понечи да се обърне. Може би, за да се посъветва, може би, ако имаше поне малко здрав разум, за да провери зад себе си. Ускорих ход — трябваше да скъся разстоянието, преди да се е обърнал и да е видял, че неговата представа за това кой кого преследва изведнъж е станала фатално невярна.
Когато бях на четири метра, той най-после се обърна и понечи да каже нещо на единия от другарите си. После погледът му се насочи към мен. Изведнъж се вцепени. Очите му се ококориха. Устните му се раздвижиха.
Три метра. Усещах прилива на нови количества адреналин в тялото и крайниците ми.
Другарите му трябва да бяха видели лицето му. Раменете им се напрегнаха, главите им започнаха да се завъртат.
Два метра. Най-близо беше мъжът вдясно. Той се обръщаше наляво, към онова, което бе накарало другаря му да се облещи. Видях лявата страна на лицето му, докато се въртеше, бавно, всичко се движеше бавно за адренализираното ми зрение.
Един метър. Пристъпих напред с левия крак, вдигнах лявата си ръка пред тялото си, отчасти за защита, отчасти за равновесие. Оставих дясната да се отпусне назад, развивайки намотания чорап, после замахнах нагоре със свита в юмрук длан, с лакът напред, завъртайки хълбоци, като че ли загрявам с бейзболна бухалка. Тежкият край полетя във въздуха и шибна първия по тила с чудесно басово тупване. За миг тялото му напълно се отпусна, обаче той остана изправен. След това започна да се свлича на пода.
Чорапът прелетя покрай него — тялото ми по инерция се извиваше обратно на часовниковата стрелка — и до половината се уви около бедрото ми. Мъжът вляво вече се беше обърнал. Видях, че ме зяпа, на лицето му се изписваше универсалното изражение на изненада и заплаха, намиращо отдушник в някоя псувня, дясната му ръка се насочваше към вътрешния джоб на сакото. Много късно. Завъртях хълбоци надясно и замахнах като бекхенд с чорапа. Той видя приближаването му, обаче бе прекалено съсредоточен върху измъкването на собственото си оръжие и не можеше да се концентрира върху отдръпването си. Тежестта го улучи отстрани на шията — не толкова силно, колкото приятелчето му, но достатъчно за моите цели. Видях, че очите му изгубват фокуса си и разбрах, че имам поне две секунди, преди да се върне в играта.
Третият беше по-умен и имаше повече време и пространство за реагиране. Докато се разправях с другите двама, той се бе отдръпнал назад, излизайки от обсега на моето оръжие. И сега бъркаше под сакото си, с опулени очи и трескави движения. Чорапът прелиташе помежду ни и се връщаше от дясната ми страна. Видях, че вади нещо изпод сакото си с дясната си ръка. Оставих инерцията на чорапа да го върне обратно и в последния момент го тласнах срещу мъжа като софтболна топка, запратена срещу батъра. Той усети опасността и успя да отскочи, ала недостатъчно и тежестта го улучи в рамото. Мъжът залитна и в същото време измъкна пистолет с голям заглушител, като се опитваше да запази равновесие. Мускулите му вероятно страдаха от голяма и сигурно необичайна доза адреналин, а дългият заглушител означаваше и съответно по-дълго изваждане на оръжието. В момента, в който го протегна, аз се нахвърлих отгоре му.
Хванах пистолета с лявата си ръка и с дясното си ходило избих краката му с деаши-барай, за да го извадя от равновесие, странично замахване, което бях изпълнявал десетки хиляди пъти през четвъртвековните си тренировки в „Кодокан“. И аз се строполих с него, като насочих тежестта си към гърдите му и увеличих натиска, когато се просна на пода. В тоя момент усетих изстрела, чух приглушения от заглушителя звук и забиването на куршума в стената зад мен. Контролирайки дулото, за да съм сигурен, че е насочено навсякъде другаде, но не и към мен, аз се надигнах, за да оставя малко пространство между телата ни, замахнах с левия си крак над главата му и го спуснах обратно в джуджи-гатаме, лакътен лост. Изтръгнах му пистолета и строших лакътя му с рязко движение.