Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Трима убити. Биваше си ме. Който и да ме преследваше, аз бях нанесъл тежък удар на силите му, на способността му, а навярно и на желанието му за борба. Ония, които плащаха, сигурно нямаха осигурен достъп до местни ресурси. Иначе нямаше да пратят чужденци, които толкова се открояват. Когато научеха, че последните трима, на които е била възложена тая операция, в крайна сметка са мъртви, бе възможно да се затруднят да намерят нови доброволци.
Моето удовлетворение не бе само професионално, естествено. Ония скапаняци се бяха опитали да ме убият.
Извадих мобифона. Божичко, бях забравил да го изключа. Какъв срам! Започвах да ставам немарлив. Добре, да видим дали това щеше да ми създаде проблеми.
Телефонът беше „Ериксон“, Т230. Имаше сим карта: това означаваше, че е джиесем, използваем почти във всички други страни, освен Япония и Южна Корея, където работят с уникален стандарт за мобилни телефони. Потърсих предаватели и не открих. Замислих се за момент. Дали Т230 имаше технология за регистриране на местонахождението? Обикновено чета много, за да следя развитието на техниката, въпреки това обаче ми убягват някои неща. Не, тоя модел не беше нов. Минавах метър и в това отношение.
И все пак знаех, че някои разузнавателни служби са усъвършенствали възможностите си за проследяване на мобифони до разстояние от пет-шест метра. Някакви съображения по тоя въпрос? Ония, които ме преследваха, разполагаха с ограничени местни ресурси. Съмнявах се, че имат нужните връзки или опит, каквито щеше да изисква проследяването на телефон.
При тия обстоятелства реших, че си струва да запазя мобифона и да го оставя включен. Щеше да ми бъде интересно да видя кой може да се обади.
Проверих записаните номера. Интерфейсът бе на арабски, обаче функциите бяха стандартизирани и успях да се справя.
Архивът на разговорите беше пълен — собственикът на мобифона не се бе сетил или не беше имал време да ги изтрие. Не забелязах познати номера. Обаче, когато го бях забелязал на терминала Шун Так, той бе разговарял с някого. Освен ако междувременно не беше провел десет разговора, в архива бяха регистрирани десет номера, които бе набирал или от които го бяха набирали. Имах чувството, че някои от тях може да се окажат важни.
Изпих си чая и си тръгнах. Извадих мобифона на Канезаки и му се обадих, като продължих да вървя, докато разговарях.
— Моши моши — чух го да казва.
— Аз съм.
— Какво има?
— Загрижен съм за нещо.
— За какво?
— За трима типове, които преди малко се опитаха да ме убият в Хонконг.
— Какво?!
— За трима типове, които преди малко се опитаха да ме убият в Хонконг.
— Чух те. Сериозно ли говориш?
Не долових нищо в гласа му, обаче по телефона трудно можеше да се определи. Пък и сега се владееше далеч по-добре, отколкото при запознанството ни.
— Да не си мислиш, че си измислям тия глупости, за да те забавлявам?
Последва пауза.
— Добре ли си? — попита след малко.
— Нищо ми няма. Само съм загрижен.
— В момента заплашва ли те нещо?
— Не и от страна на ония тримата, дето ме преследваха.
— Искаш да кажеш, че…
— Вече са безопасни.
Нова пауза.
— Загрижен си как са те открили.
— Браво.
— Не чрез мен.
Почти му вярвах, предполагам. Иначе нямаше да го предупредя, като му се обаждах. Или щях да мисля за обаждането просто като начин да го успокоя, да му замажа очите. Не можех да си представя защо ще се обърне срещу мен, обаче човек никога няма пълната картина за такива неща. Обстоятелствата се менят. Хората се сдобиват с основания, каквито по-рано не са имали.
— Кой друг знае, че съм в Макао? — попитах го. — Проследиха ме оттам. Единият ме чакаше на Шун Так в Хонконг, за да ме поеме.
— Не… Виж, нямам абсолютно никаква причина да те прецаквам. Никаква. Не знам кои са тези хора, нито как са се добрали до теб. Но мога да се опитам да открия.
— Убеди ме.
— Кажи ми каквото знаеш. Ще видя какво ще намеря.
Реших да му дам възможност. Не виждах негативи. Не виждах и сериозна алтернатива.
— Приличаха на араби — отвърнах. — Може би от Саудитска Арабия. Бяха облечени като богаташи. Единият носеше мобифон с арабски интерфейс и приказваше по него, докато ме следяха. Ще кача номерата от архива на проведените разговори в чатрума. Можеш да ги провериш. Имаха поне един човек в Макао, може и повече, и сигурно всички наскоро са се прехвърлили в Хонконг. Бяха небрежни, може да са пристигнали едновременно, може би даже с един и същи самолет.