Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Абсолютно непроницаемо. Освен, разбира се, ако самият Вихрогон не отвореше вратата, за да размени няколко обидни думи със стар враг. Кентавърът изпъшка. Майка му винаги беше казвала, че голямата му уста ще му създаде неприятности. Но не всичко беше изгубено. Той все още имаше няколко хитрини в торбата. Плазмен под например.
— За какво е всичко това, Мъх? — попита кентавърът и леко повдигна копита от плочките на пода. — И, моля те, не ми казвай, че искаш да завладееш света.
Мъх продължаваше да се усмихва. Беше ударил неговият час.
— Не веднага. Засега и Нисшите елементи ме задоволяват.
— Но защо?
Погледът на Мъх беше замъглен от лудостта.
— Защо? Имаш нахалството да ме питаш защо? Аз бях златното момче на Съвета! След петдесет години щях да стана председател! И тогава, не щеш ли, идва ред на тази история с Артемис Фоул. За един ден всичките ми надежди се изпариха. Останах обезобразен и понижен в чин! И всичко това заради теб, Вихрогоне. Заради теб и Кореноплод! Така че единственият начин да върна живота си в обичайните релси е да дискредитирам и двама ви. Ти ще бъдеш обвинен за гоблинските нападения, а Юлиус ще умре с поругана чест. И като допълнителна награда получавам дори Артемис Фоул. Това е повече, отколкото съм очаквал.
Вихрогон изсумтя.
— Наистина ли мислиш, че можеш да победиш полицията с шепа зурли?
— Да победя полицията? За какво ми е да го правя? Аз съм героят на ПНЕ. Или поне ще бъда. А ти ще бъдеш злосторникът.
— Ще видим това, бабуинска главо — каза Вихрогон и натисна едно копче за изпращане на инфрачервен сигнал до приемник в пода. За пет десети от секундата тайната плазмена мембрана щеше да се затопли. След още половин секунда един неутринов заряд щеше да се разпростре по плазмения гел като блуждаещ огън и всеки, който има контакт с пода, щеше да отскочи три етажа по-нагоре. На теория.
Мъх се закиска от удоволствие.
— Не ми казвай. Май че плазмените ти плочки не работят.
Вихрогон остана зашеметен. Но само за момент. После предпазливо отпусна копита на пода и натисна друго копче. То задействаше лазер, който се активираше от глас. На практика следващият, който проговореше, щеше да загази. Кентавърът прехапа език.
— Няма плазмени плочки — продължи Мъх. — И няма лазер. Наистина нямаш късмет, Вихрогоне. Не че съм изненадан. Винаги съм знаел, че някой ден всички ще разберат какво магаре си.
Лейтенантът се настани в един въртящ се стол и качи краката си на компютърната клавиатура.
— Е, разбра ли какво става?
Вихрогон се замисли. Кой можеше да бъде? Кой можеше да го победи в собствената му игра? Не Мъх, това беше сигурно. Той беше технически необразован. Имаше само едно същество, което можеше да разбие кентавърския код и да деактивира мерките за сигурност в кабината.
— Опал Гномски — прошепна той.
Мъх го потупа по главата.
— Правилно. Докато правеше ъпгрейд, Опал постави няколко камери. След като ти беше достатъчно любезен да въведеш няколко документа за камерата, не беше трудно да разбием кода ти и да препрограмираме някои неща. Но най-забавното от всичко е, че Съветът финансира операцията. Плати дори камерите. А в момента Бюа Кел се подготвят да нападнат града. Оръжията и комуникациите на полицията са извън строя и най-хубавото в цялата работа е, че ти, мой космати приятелю, ще бъдеш отговорен за всичко това. В края на краищата, по време на кризата ти си се заключил в отдел „Операции“.
— Никой няма да повярва! — запротестира Вихрогон.
— О, ще повярват, особено след като изключиш охранителните системи на полицията, включително ДНК-оръдията.
— Нещо, което не възнамерявам да направя.
Мъх завъртя в ръцете си черно дистанционно.
— Боя се, че това вече не зависи от теб. Опал осуети малката ти операция и свърза всичко с това мъничко черно нещо.
Вихрогон преглътна.
— Искаш да кажеш…
— Точно така — каза Мъх. — Докато не натисна бутона, нищо не работи.
И той го натисна. Но дори Вихрогон да имаше реакциите на елф, пак не би могъл да вдигне едновременно във въздуха всичките си четири копита, преди плазменият шок да го е изхвърлил от специално пригодения му въртящ се стол.
Бътлър инструктира всички да се привържат към Лунния пояс, всеки поотделно. Като леко се полюшваше на вятъра, групата допълзя до вратата на вагона като пиян рак.
„Всичко е просто физика — казваше си Артемис. — Намалената гравитация ще ни попречи да се размажем в полярния лед.“ Напук на всяка логика, когато Кореноплод скочи в нощта и дръпна групата след себе си, Артемис остана без дъх. По-късно, когато съживяваше случилото се в съзнанието си, му се струваше, че в онзи момент изобщо не е дишал.