Избрани творби (Един живот, новели и разкази)
- Автор: Мопасан Ги дьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби (Един живот, новели и разкази)». Краткое содержание книги:
Разтреперан от възбуждение, баронът го прекъсна:
— Тя ли? Какво ме интересува тя? Аз се възмущавам от Жюлиен! Той постъпи безчестно и аз ще отведа дъщеря си. — Той крачеше напред-назад, горещеше се ожесточен: — Безчестно е, че измами така дъщеря ми, безчестно! — Подлец е той, негодник, окаяник! Аз ще му кажа това, ще му залепя плесница, ще го пребия с бастуна си!
Свещеникът бавно смъркаше емфие до потъналата в сълзи баронеса и обмисляше как да изпълни помирителната си мисия.
— Чуйте ме, господин барон — подзе той, — между нас казано, господин Жюлиен е постъпил като всички други. Познавате ли много съпрузи, които са верни? — И с лукаво добродушие добави: — Виждате ли, бас държа, че и вие самият сте вършили подобни лудории. Сложете си ръката на сърцето, не е ли вярно?
Баронът се спря поразен срещу свещеника, който продължи:
— Е, да! И вие като другите. Кой знае дали и вие някога не сте опипали някоя подобна какичка. Всички правят същото, уверявам ви. И все пак това не е попречило на жена ви да бъде щастлива и обичана, нали?
Баронът стоеше неподвижен и объркан.
Вярно бе, дявол да го вземе, и той бе правил същото, и то не веднъж, а всеки път, когато му паднеше. И той също така не бе зачитал семейния покрив. Никога не се беше колебал със слугините на жена си, когато биваха хубавички. Нима бе негодник само заради това? Защо тъй строго осъждаше поведението на Жюлиен, а никога не бе помислял дори, че неговото собствено държание е било осъдително?
По устните на баронесата, все още задъхана от плач, се плъзна бегла усмивка при спомена за лудориите на мъжа й. Тя беше сантиментална и добродушна и бързо се разнежваше. Любовните приключения бяха част от съществуването й.
Просната по гръб, с безжизнено отпуснати ръце и втренчен поглед, изнемощяла, Жана бе потънала в мъчителни мисли. Една дума на Розали се натрапваше на паметта й, нараняваше душата й и дълбаеше като свърдел сърцето й; „Аз не казах нищо, защото ми харесваше.“
И на нея също той й харесваше. И само затова тя му се отдаде, свърза се за цял живот с него, отказа се от всяка друга надежда, от всички неясно очертани възможности за бъдещето, от неизвестното, което носи утрешният ден. И само защото й се бе харесал, както и на Розали, тя се хвърли в тази безбрежна пропаст — съпружеския живот, за да стигне до сегашната си покруса, скръб и безнадеждност.
Вратата се разтвори с яростен тласък и Жюлиен влезе вбесен в стаята. Той бе зърнал по стълбата разплаканата Розали и идваше да узнае какво се е случило; схващаше, че се крои нещо тайно и че слугинята навярно е проговорила. Видът на свещеника го прикова на място.
С разтреперан глас, но спокоен на вид, той попита:
— Какво има? Какво става тук?
Баронът, който така буйствуваше преди малко, сега не смееше да се обади, смутен от доводите на абата — боеше се да не би и зет му да се позове на неговия собствен пример, маминка се разхленчи още по-силно, но Жана се повдигна на ръцете си и погледна човека, който я караше да страда тъй жестоко.
— Какво има ли? — промълви тя. — Не сме вече в неведение, знаем всички ваши низости, откакто… от деня, в който влязохте в дома ни… че детето на тази слугиня е ваше… както… както и моето… те ще бъдат братя… — И в изблик на непоносима болка при тази мисъл тя се отпусна омаломощена на постелята си и бурно заплака.
Жюлиен стоеше втрещен, не знаеше нито какво да каже, нито какво да стори. Свещеникът се намеси отново:
— Хайде, хайде, млада госпожо, не скърбете толкова много, бъдете разумна.
Той стана, приближи се до леглото и сложи хладната си ръка върху челото на нещастницата. Този прост допир я разнежи особено, тя се почувствува внезапно отмаляла, като че тази груба селска ръка, привикнала да опрощава и да ободрява, й донесе с докосването си тайнствено умиротворение.
Добродушният свещеник поде, изправен пред нея:
— Трябва да се прощава, госпожо. Сполетяло ви е голямо нещастие, но бог в своето милосърдие ви дарява същевременно с голямо щастие, защото вие ще станете майка. Това дете ще бъде вашата утеха. В негово име ви моля и ви заклевам да простите грешката на господин Жюлиен. Това ще създаде нова връзка между вас, залог за неговата бъдеща вярност. Може ли сърцето ви да остане чуждо на този, чието дете носите в утробата си?