Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
— Дори по-далечни от нас. Не знаех дали ще искаш да седиш до мен.
— Глупаво момиче, изминах целия път от Лондон дотук само за да те видя — тихо каза Рупърт и Беки усети как вътрешно се разтапя като желе. За миг я погледна изпитателно, тъмните му очи се плъзнаха по роклята й. Сякаш направо я разголи. — Каква пленителна рокля! — преднамерено многозначително отбеляза той.
„О, ще ми се да е така — внезапно си помисли Беки. — Определено бих искала да те пленя.“
— Благодаря. Ще се отправим ли към масите? Аз… трябва да разменя няколко картончета с имена.
— Разбира се — съгласи се Рупърт. Предложи й ръката си и това изглеждаше като най-естествения кавалерски жест на света. — Ще ми се приятелите ми от Лондон да можеха да ме видят. Обичам винаги да придружавам най-красивото момиче на партито.
Дори и в мрака Беки усети как я облива чиста слънчева топлина. О, господи, той бе прекрасен! И определено не беше чак толкова близък роднина, че да е невъзможна романтична връзка помежду им. Ако той изобщо се интересуваше, разбира се. Беше идеалният английски джентълмен… изискан, самоуверен, добре сложен… а очите му, очите му изглеждаха направо хипнотични… Тя му се усмихна и сплете тънката си ръка с неговата. Всички ги зяпнаха, когато влязоха в шатрата заедно.
„Предполагам, че ще успея — хладнокръвно разсъждаваше Рупърт. — Разбира се, акцентът й ще трябва да изчезне, но върху това може да се поработи. След няколко години тук най-вероятно бездруго ще го изгуби.“ Тенът й определено бе чаровен, но донякъде и предизвикателен. Но какво да се очаква при такова възпитание? Сигурно дъвчеше и дъвка и ругаеше. Американките бяха много амбициозни. Знаеше го от личен опит.
Погледна я крадешком, докато се ръкуваше с разни нищожества, мотаещи се из прекалено пищната и натруфена шатра… Ребека разменяше картончетата с имената на гостите тихомълком, с минимум суетене и възможно най-грациозно. Обзе го силен пристъп на негодувание. Виж я само, толкова красива — не можеше да отрече красотата й — толкова царствена и да посреща всички тези хора в неговата къща. И да харчи неговите пари, докато на него му се налага да води неприятни разговори с банковия си мениджър само за да осигури покритие на чековете си.
Бащата на Ребека бе непрокопсаник, без никакво уважение към рода. Беше се оженил за онази никаквица, беше заплашил да раздели къщата от титлата, а после, шофирайки с превишена скорост на магистралата, бе убил в себе си, и наследника си, така че да се стигне до това положение. За пръв път от десет поколения. Каква нелепа шега! А дъщеря му май бе поела по неговия път. „Какъв смисъл има цялата тази показност! — мислеше си със завист Рупърт, докато се озърташе наоколо. — Американска суетност.“
Е, той скоро щеше да я отучи от това.
Тя изглеждаше много апетитна. Роклята не успяваше да прикрие стройната й фигура — широките поли нямаха значение, той можеше да прецени по тънките й китки и нежната извивка на шията. Косата й бе гъста и лъскава, макар че едва ли бе с естествен цвят. Рупърт си представи дългите й, стегнати крака, увити около кръста му. Дали беше девствена? С удоволствие би я разкъсал. Всеки тласък щеше да е истинска победа.
Когато Ребека станеше негова жена и той се погрижеше да му роди момче или за още по-сигурно — две, всичко отново щеше да е наред. Той щеше да е господарят на Феърфийлд. Тогава щеше да установи правилния ред за унаследяване на имота, така че никоя амбициозна американка и кохортата й от адвокати да не могат да го нарушат.
И за всичко щеше да се погрижи сам.
— Намерих го — усмихна се Ребека и се приближи до него, вдигнала малко триъгълно картонче в ръка.
Тя се усмихна с широка, добронамерена усмивка, разкриваща белите й зъби на златистото й лице.
Рупърт забеляза пламналите бузи и блясъка в очите й. Беше виждал същото у безброй млади момичета — от колежанките в „Сейнт Мери“ в Аскът до онази знойна красавица — Лита Моралес. Рупърт се ухили. Вече му бе в кърпа вързана. Трябваше само да я вземе.
Чувстваше се късметлия. Не се съмняваше, че може да омае Ребека Ланкастър. Още щом намери поканата й в пощенската си кутия, всичко бе решено. Тя очевидно искаше „да се сприятелят“. Да, как ли пък не… нима някога би могъл да се сприятели с жената, откраднала наследството му? Но тя беше американка. Сигурно бе сантиментална, а освен желанието й за помирение, оставаше и титлата му. Всички жени си падаха по нея, особено американките. А и когато ставаше дума за американка, не трябваше да се пренебрегва и акцентът му. Колкото и да имаше успех сред дамите в лондонските клубове и провинциалните имения, Рупърт не можеше да го сравни с лекотата, с която омайваше момичетата в Щатите. В Ню Йорк направо бързаха да свалят миниатюрните си бикини. Само Лита го бе накарала да почака, но това вероятно представляваше част от плана й да го накара да се ожени за нея.