![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Но това не ни засяга в момента — прекъсна го Ръсел.
— Някой се опитва да разруши компютърния свят — съгласи се директорът. — Нашия свят, ако трябва да бъдем съвсем точни. — Изведнъж той се вцепени. — Боже мой! Нашите машини засегнати ли са?
— Още търсим следи — отговори Ръсел. — По всичко изглежда, че телефонната система включително и секретните директни линии за комуникация са засегнати. Засега не сме открили нищо в базите данни.
— Искаш да ми кажеш, че не трябва да говоря за поверителни неща, свързани със сигурността, по телефона?
— Опасно е да използвате даже и защитените линии.
— По дяволите! Ще трябва да побързаме с изясняването на проблема.
— Да, наистина. Отделът по компютърни престъпления успя да елиминира шестдесет и пет имена от списъка с профилите, но ни остават още много.
— Нима можете да кажете със сигурност, че нашият човек фигурира в списъка?
— Не. Със същия успех той може и да работи извън страната. Част от следите ни насочват към Канада, Великобритания и Франция.
— Нека все пак да не…
— Разбира се. Ще предам сведенията на директор Мартин. Той може да ги представи на международния съвет, свикан по въпроса.
— Много добре.
На директора никак не му стискаше да настъпва политическите интереси. Луан напълно го разбираше, въпреки че не можеше да се съгласи с подобно поведение. Всеки добър детектив иска да реши задачата си докрай, без да се съобразява с въображаемите, често спорни ограничения на пълномощията.
Тя представи пълен доклад за последствията от инцидентите в рамките на Съединените щати, а Веласкес ги осведоми за събитията, които Агенцията за национална сигурност следеше на международно ниво. Обикновено различните агенции пазеха ревниво информацията, която притежават. Желанието на Веласкес да сподели сведенията си с тях само доказваше сериозността на проблема.
По всяка вероятност обаче той не казваше всичко, което знае. Луан трябваше да си държи очите отворени и да провери данните по свои канали.
Двамата напуснаха кабинета на директора и се върнаха с асансьора до нейния етаж. Всичките й агенти бяха заети с настоящата задача, без да се интересуват от работното време. В залата нямаше никой. Повечето се занимаваха с издирването на известни престъпници в района на Вашингтон. Помагаха им назначените по случая агенти от вашингтонския градски оперативен отдел. Сътрудничеха и отделите в Ню Йорк, Далас, Атланта, Лос Анджелис и Сан Франциско.
Монтгомъри ги посрещна на вратата.
— Закарахме Чу в стаята за разпити на втория етаж. Искаш ли да говориш с него?
— Да вървим.
— Може ли и аз да дойда? — попита Рик.
— Защо не?
Тримата слязоха по стълбите до втория етаж. Ръсел вървеше между двамата мъже. Усещаше миризмата на парфюма на Рик. Струваше й се, че го беше сменил от последната им среща.
— Къде намерихте Чу?
— Томпкинс и Стивънсън го откриха почти веднага. Беше в дома на родителите си. Пак си играеше с компютъра.
— Мислех, че му забраниха да притежава компютър.
— Така нареди съдията. Явно не го е разбрал. Конфискувахме му и този, макар да твърди, че е на баща му.
— Беше ли включен?
— Всъщност да, беше. — Монтгомъри й подаде доклада и тя го прегледа набързо.
— Открихте ли нещо в паметта?
— Само стандартните програми — отговори Монтгомъри. — Нямаше скрити файлове, изобщо нищо, което може да е откраднато отнякъде.
— Кой е този приятел? — попита Веласкес.
— Ким Чу. Натурализиран кореец, активист с много дълго досие. Много е добър. Получил е докторат по математика, когато е бил само на двадесет и две.
Монтгомъри отвори вратата на стаята и тримата влязоха. Вътре имаше само една дълга маса от ламинирана пластмаса в орехов цвят и шест стола. Чу беше слаб, с кръгло лице и дълга сплъстена коса. Когато ги видя, той се облегна назад и се усмихна.
— Здравей, Ким! — поздрави Ръсел.
— Здравейте, агент Ръсел. Приятелите ме наричат доктор Чу.
— Не се и съмнявам. — Тя седна точно срещу него, а Монтгомъри и Веласкес се настаниха от двете й страни.