Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Какъв софтуер?

— Оперативни програми за клетъчните телефони на „Нек“, „Нокиа“, „Новател“, „Моторола“, „Оки“ и „Куалком“.

— Продължавай.

— Шимомура отдели голяма част от свободното си време, за да ни помогне да пипнем Митник. Накрая откри разклонение на клетъчен телефон в Рали, Южна Каролина. С помощта на насочваща се антена, настроена на същата честота, Бюрото успя да открие апартамента на Митник. Веднага го задържахме.

— Радвам се, че всичко е свършило добре.

— Господин директор — прекъсна го Веласкес, — важното тук е, че нашественикът не само е открил слабите места на Интернет, но е получил достъп и до последните открития в областта на шифроването на информация. Никой не знае с кого още е споделил плячката си, нито къде може да е изпратил копия от нея. В нашия случай би било добре да приемем, че освен Митник и друг е получил тези важни технологии. Това му дава възможност да преминава през най-съвършените защитни системи, използваш от правителството и големия бизнес. Далеч по-сигурни от тези, в които хакерите нормално проникват за удоволствие или печалба.

— Като „Лок“?

— Агенцията за национална сигурност използва някои от механизмите на Шимомура за проверка на „Лок“. Успяхме да проникнем в охраняваните системи, затова предложихме подобрения за подсилване на сигурността. Струва ми се обаче, че който и да се е ровил във файловете на Пентагона снощи, явно е имал предвид и откритията на Шимомура.

— Боже! И какво още?

— По това време — продължи Ръсел — кражбата забави осъществяването на няколко търговски операции, които трябваше да се извършат по електронен път. Хората се разтревожиха за сигурността на съхраняваната информация. Бизнесът по Интернет беше застрашен.

— Защо?

— Вие бихте ли продиктували номера на кредитната си карта на някакъв невидим продавач по Интернет, ако не сте сигурен кой още може да го получи?

— Не, разбира се — отговори разсеяно директорът.

Той внезапно се намръщи и Луан Ръсел разбра, че се опитва да си припомни дали някога е използвал номера на кредитната си карта, когато е работил с компютъра.

— Малко след кражбата от Шимомура имаше няколко инцидента, които показаха, че липсващата информация вече се използва. Част от файловете се появиха в паметта на компютрите в университета в Лойола. Освен това беше преодоляна и защитата на компютрите в университета в Рочестър. После постепенно всичко отшумя и се забрави.

— До тази седмица.

— Точно така. Рик и хората от Агенцията за национална сигурност смятат, че работата на Шимомура стои в основата на всичко това.

— И какво може да спре този човек? Или организация може би? — попита директорът.

— От една страна — започна Веласкес, — криптографията. Това ще рече, че ако не сме в състояние да обезопасим мрежата, можем поне да защитим информацията. През последните шест-седем години усилено се работи по проблема. От тази гледна точка вече не е нужно да се тревожим за мрежата. Ако някой се опитва да шпионира и да краде информация, ще поучи само неразгадаема и безсмислена комбинация от букви и цифри. Според мен кодирането може да се окаже единственото приемливо и сигурно решение. Що се отнася до бизнеса, много от фирмите, които продават по Интернет, и бездруго прибягват до телефона, когато се стигне до номера на кредитната карта. Една компания, „Фърст Върчуъл“, по своята същност е виртуална банка. Покупките обаче се осъществяват извън мрежата. Трудно ми е да кажа точно кое от двете ще се окаже в крайна сметка окончателното разрешение на проблема с кражбите.