Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— Случилото се не е обикновен шпионаж или разузнавателна операция, насочена срещу сигурността ни. Признавам, че ни хвана напълно неподготвени. От познатите ни организации не дойде никакво предупреждение. Това, от което се нуждаем най-напред, е повече информация. И тъй като пораженията са в международен мащаб, бих препоръчал на външното министерство да назначи комисия по въпроса. Аз, естествено, не се наемам да изказвам предположения само на базата на малкото, което ни е известно до този момент.

Министър-председателят се обърна и каза:

— Вече дадохме съгласието си да изпратим представител на международната среща, която ще се състои тук утре. Ще приемете ли тази чест, сър Джонатан?

Сър Джонатан Уилъби, шефът на външното разузнаване, беше говорил с Чарлс Дантън и предложението всъщност беше негово. Ето защо той веднага се съгласи.

— Да, разбира се. Вече помолих господин Содъби да ме придружи.

Той кимна към Хенри Содъби, който веднага стана и самоуверено се усмихна на министър-председателя.

Уилъби го изчака да седне и продължи:

— Господин Содъби ръководи електронното разузнаване и компютърните операции в нашата служба. Той наистина няма опит като действащ агент, но сър Чарлс преди малко спомена, че проблемът е необичаен и изисква по-различен подход. Господин Содъби има обширни познания в областта на технологиите. Бих го препоръчал за председател на комисията по случая. Не очаквах такова международно сътрудничество, но ние сме длъжни да си свършим работата.

Хенри Содъби беше безличен мъж, висок само метър и шестдесет. Сивият вълнен костюм беше специално съобразен с ниския му ръст — тънките кафяви райета визуално увеличаваха височината му с няколко сантиметра. Оредялата му кестенява коса беше внимателно пригладена, а сутринта маникюристката се беше погрижила и за ръцете му. Той беше изключително суетен по отношение на външността си, но не и на професионалната си компетентност. Хенри беше уверен в уменията и качествата си. Ето защо не изпитваше необходимост да разкрасява тази част от личността си. В резултат на професията си (а може би именно за това я беше избрал) той се чувстваше по-удобно в присъствието на машините, отколкото в компанията на големи групи хора. И особено на такива влиятелни политици.