![Натиснете Enter ако смеете… [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/6/2/natisnete-enter-ako-smeete-bg-download.jpg)
Натиснете Enter ако смеете… [bg]
- Автор: Лавджой Уилям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йорданка Зафирова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Натиснете Enter ако смеете… [bg]». Краткое содержание книги:
— Минал е и през „Лок“ — добави Джорджия.
— В министерството на отбраната?! По дяволите! Чудна работа. Досега се е случвало само два пъти. Сигурна ли си?
— Аз също хвърлих едно око.
Той изобщо не се съмняваше, че тя може да мине през системата за охрана, наречена „Лок“, и да прегледа операциите на министерството на отбраната. Самият факт, че е назначена в „Датекс“, предполагаше блестящ ум, когато става въпрос за компютри и програмиране. Сегашният й статут на вицепрезидент и главен асистент на Уестин подсказваше на служителите, че интелектът й е оценен по достойнство и от шефа.
— Има ли някакви поражения?
— Доколкото забелязах, не. Оставени са следи, вероятно за да се види дали компютърните гении на Пентагона ще успеят да ги открият.
— Какви следи?
— Например в програмите за танковете М-1 думата танк навсякъде е написана погрешно.
Уестин се ухили.
— Сещам се за няколко генерали и адмирали, на които никак няма да им е смешно, Джером.
— Сигурно ще се уплашат до смърт. Какво пък, няма да им се отрази зле.
— Може би и нас също. Сигурно правителството ще се обърне към Нат за нова система за сигурност.
— Нямам никакво намерение да се тревожа за правителството на Съединените щати. Съсипаха ни цял куп програми. Но може и да си права. Всичко това се случи в особено подходящо за нас време. Когато на двадесети октомври Глоубнет отвори врати за фирмите, кандидатите може и да са повече, отколкото очакваме.
— Ако повярват в гаранциите ни.
— Ще повярват, скъпа, ще повярват. Този инцидент ще ги накара да си потърсят по-сигурно място за бизнеса.
Сутрешният брой на „Вашингтон Пост“ днес излезе доста по-късно от обикновено. Питър Мартин погледна заглавието на първа страница: КОМПЮТРИТЕ ПОБЕСНЯВАТ!
Светът на киберпространството и телекомуникациите най-после отново се нормализира след седемчасовото необичайно зловещо мълчание. Повечето експерти говорят за „технически затруднения“, но това едва ли обяснява цялостното…
Въпреки енергичните обвинения репортерите не бяха в състояние да предложат по-вероятен отговор от този на експертите. Мартин прочете цялата статия много внимателно. За момент дори си помисли колко хубаво ще бъде, ако някой друг успее да реши загадката вместо него.
Откакто дежурният офицер на Агенцията изпрати куриер да го повика от апартамента му в четири сутринта, Мартин не беше спирал да мисли. От Ленгли не можеха да се провеждат никакви телефонни разговори. Когато таблото отново светна в седем, той изпита известно облекчение. И въпреки всичко над столицата сякаш беше надвиснал невидим облак.
Кога ли ще се случи отново?
От седем часа насам той беше говорил с всеки, за когото можа да се сети. Непрекъснато изпитваше странното усещане, че разговорите му се подслушват. Веласкес от Агенцията за национална сигурност му каза, че те не са били засегнати от затъмнението. Може би защото системите им са много добре подсигурени от „непробиваеми“ защитни алгоритми.
Мартин говори с колегите си и разбра, че на научния отдел на Агенцията е било наредено веднага да зареже текущата си работа и да се заеме с проучването на възникналите проблеми в комуникациите.
Няколко пъти се опита да се свърже и с Ръсел, но не успя да я открие. Вече започваше да си мисли, че тя го отбягва нарочно. Миналата вечер отказа поканата му да излязат, а той не беше свикнал на такова отношение.
Докато преглеждаше вестника, го потърси директорът на Централното разузнаване. Той не само беше негов пряк началник — човекът над заместник-директора и изпълнителния директор, но и ръководеше цялото разузнаване на Съединените щати. Това включваше всички от Бюрото за разследвания при Държавния департамент до военното разузнаване.
Мартин вдигна слушалката на секретния телефон, въпреки че вече изобщо не беше сигурен в механизмите срещу евентуално подслушване.
— Да, сър?
— Питър, линиите вече прегряват от обаждания.
— Мога да си представя. — Мартин погледна купчината доклади, които беше получил от почти всички началници в ЦРУ Светът беше в паника. Анализите бяха по-скоро отчаян опит да се оцени потенциалната заплаха за президента.
— Какво знаем до този момент?
Мартин обобщи сведенията от заместник-директора на научния отдел и Веласкес.
— Още търсят навсякъде. Веласкес ми каза, че в компютрите на телефонните мрежи е вкарана някаква програма. Тя непрекъснато се възпроизвежда, така че линиите не могат да се затворят. Или поне ефектът е такъв.