Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Пи Джи Пи беше съкращение за защитна програма и буквално означаваше „много добра сигурност“. Тя беше създадена от един умен мъж, на име Филип Цимерман, и съдържаше отлични криптографски алгоритми, пригодени за обща употреба с няколко прости команди за потребителите. Оперативната система или процесорът не бяха проблем за Пи Джи Пи. Но откакто Цимерман я пусна за безплатна употреба в мрежата, тя се използваше навсякъде по света. Всеки, който разполагаше с Ай Би Ем-съвместим компютър или „Макинтош“, използващ „Уиндоус“, „Юникс“ или „ДОС“, можеше си да я запише от Интернет и да я използва безплатно.

Пи Джи Пи позволяваше кодиране на личните файлове или на електронната поща. Изпращаната информация се записваше с дигитален код, който преставаше да бъде валиден, ако съобщението се промени по маршрута. Само получателят можеше да разбере съдържанието. В основата на приложението на програмата седеше личен и общ ключ. Общата версия беше достъпна за всички, с които човек нормално комуникира. Ако обаче съобщението се кодираше с личен ключ, притежателите на общия ключ можеха да прочетат оригиналния текст само ако разполагат и с личния.

Общата версия на Пи Джи Пи беше позната като Ар Ес Ей (Ривест — Шамир — Едълман) от „Ар Ес Ей Дейта Секюрити“. Оттук идваше и големият проблем. Безплатният модел на Пи Джи Пи беше създаден и се разпространяваше без лиценз за Ар Ес Ей, който се изискваше в Съединените щати. Продажбата на същата програма се реализираше от „Виакрипт“ и включваше и лиценза за използването на Ар Ес Ей. Масачузетският технологичен институт пък произвеждаше по-новата версия на продукта. Поради законите за експорта нито една от утвърдените програми не се разпространяваше извън Съединените щати. Правителството искаше да има контрол над шифъра и формално не позволяваше на чужди компании да работят с нелегални продукти, като им отказваше лиценз. Това беше поредният пример как Интернет не признава националните граници и така създава неприятности на бюрократите.

Хората обичаха оригиналната версия на Пи Джи Пи, защото тя можеше да се пригоди към различни нужди, а и правителството нямаше как да я контролира. Освен това тя наистина предлагаше защита на данните. Използваше не само Ар Ес Ей, а и международните алгоритми за кодиране на информация (ИДЕА)20 и Ем Ди 5. Но експортните ограничения спъваха онази част от потребителите, които искаха да работят хем законно, хем в международен мащаб.

Ето защо Уестин трябваше да се премести в Швейцария. Той не искаше да се ограничава само в Съединените щати заради старите бюрократични закони, регламентиращи изнасянето на кодирана информация. Схемата на „Касъл Моут“ — защитната програма на „Датекс“-Цюрих в Глоубнет беше разработена именно в Швейцария. Съвсем „случайно“ в Съединените щати се появи и беше патентована подобна програма, наречена „Пелъс Гард“. Тя принадлежеше на „Компсистемс“ и Нейтън Грей. Дарла, Джийн и Меоши също имаха подобни системи, но с различни имена. Съвпаденията явно биеха на очи, но Уестин въобще не го беше грижа.