Натиснете Enter ако смеете… [bg]

Мнението му за Креншоу неочаквано се подобри. Освен това работата върху нещо различно от онази объркана компютърна история му се отрази много добре. През последните пет дни не беше мислил за нищо друго. Докладът на Креншоу му помогна да слезе на земята и да си спомни, че освен виртуалния свят на Ръсел и Веласкес има и друг — истински.

Той остави бюджета настрана. Още не беше решил дали ще го приеме. После се зае да преглежда купчината писма, които Норма Уайлд му беше приготвила. Започна да ги подписва, като предвидливо закриваше с лявата си ръка адресите. Нямаше намерение да парадира с името на агенцията, в която работи.

Възрастната, но очевидно богата госпожа — ако се съди по кожената яка от норка, която от суета не беше свалила, — седяща до него, крадешком се опитваше да надникне в кореспонденцията му. Мартин не понасяше любопитството.

Норма обикновено му резервираше мястото до прозореца. Той хвърли поглед през пътеката и усилията му бяха възнаградени. Точно насреща седеше момиче като от „Космополитен“, или поне четеше списанието. Беше зашеметяваща брюнетка. Мартин неволно си спомни популярната кънтри песен „Умирам за брюнетки“.

— Обзалагам се — каза той на съседката си, — че ви се иска да погледнете през прозореца.

— Ами аз всъщност…

— Така и аз ще мога да поработя на спокойствие.

Жената не улови сарказма.

— Да, разбира се. Много мило от ваша страна.

Двамата разкопчаха коланите, станаха и размениха местата си. Разстоянието между седалките в конкорда беше прекалено малко и Питър с удоволствие протегна краката си на пътеката.