Натиснете Enter ако смеете… [bg]

— С възрастта ставаш особено цинична.

— Нима възрастта ми си личи?

Той се ухили.

— Не, разбира се.

— Какво измъкнахме от Ким Чу?

— Повече, отколкото очаквахме. Направил си е няколко екскурзии в системите на „Смитсън“ и „Дженерал Илектрик“. Още проверяваме, но явно няма никакви поражения. Било е само въпрос на навик.

— Пусна ли го?

— Да. Сигурен съм, че не е нашият човек. Освен това сега ни е толкова признателен, че няма да ни откаже някоя дребна услуга, ако го помолим.

— Каза ли имена?

— Около четиридесет. Повечето са идентификатори. Само „чатлас“ ни е непознато. Вече го дадох на Джими.

Джими Морган ръководеше набързо събраната група в рамките на отдела. Тя включваше седем агенти, които се занимаваха с издирването на новите имена и идентификатори. Те преглеждаха различните мрежи и бюлетини и ако срещнеха някое от имената на заподозрените, проследяваха съобщенията. Част от тях бяха писани преди няколко години. Агентите четяха всичко и търсеха уличаващи становища и мнения. Все още не бяха открили нищо конкретно, но пазеха информацията за бъдещи разследвания. Можеше да се окаже доста полезна.

— Получаваме много заплашителни съобщения — каза Монтгомъри. — Кресльовците са в стихията си.

Имаше хора, които се занимаваха само с изпращането на жлъчни съобщения по мрежата. Те използваха какви ли не епитети по адрес на хора, чието мнение се различаваше от тяхното. Луан обаче никак не се смущаваше от такива послания.

— Нас ли не харесват, или липсата на напредък в решаването на проблема?

— Осемдесет-деветдесет процента се изказват в полза на нашественика.

— Глупаци! — отговори тя. — Те не виждат реалната заплаха, радват се, че е засегнато правителството.

— Какво друго можем да направим? — попита Монтгомъри.

— Да се молим. Вторият рунд едва ли ще се забави.

— Сигурна ли си, че ще има втори рунд?

— И още как.