Величието на Франция
- Автор: Мерль Робер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Максим Благоев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Величието на Франция». Краткое содержание книги:
— Моята дума! — отвърна главатарят гордо.
— Гола дума глад не засища! — сопна се Совтер. — На обещания вяра не хващам!
Оня избухна в смях.
— Тогава на тръгване ще ви оставя и един заложник, когото ще ми върнете след четирийсет и осем часа.
— Тъй да бъде — склони Совтер, — но при условие, че ми откриете кой ви е осведомил толкова подробно върху Мепеш!
Разбойникът отново се разсмя.
— Човек дава, за да получи, господин капитан! Това сведение ще ви струва петдесет ливри отгоре.
— Ще ги дам! — отсече Совтер подир кратко мълчание.
— В такъв случай веднага щом получа петстотин и петдесетте ливри — рече главатарят на румите, — ще вържа заложника за ей този стълб и ще ви кажа онова, което искате да узнаете. — За миг той се умълча, сетне с променен глас попита: — Липсват ми трима души. При вас ли са?
— Да — потвърди Совтер. — Бяха убити още щом стъпиха на стената. Ще се разпоредя да ги погребат по християнски и без да ги обезобразяват.
— Не мислете обаче, че обезобразявам аз! — възрази оня живо. — Това е работа на неколцината маври в дружината ми. Убият ли враг, те на всяка цена държат да го лишат както от щастието да живее, така и от мъжката му чест.
— Едното без другото не върви, тъй че подобни деяния са излишни! — поклати глава Совтер. — Пък и едва ли от туй на вашите маври им става по-добре.
— Прав сте, бога ми! — съгласи се разбойникът. — Но не ще мога да ги убедя.
— Връзвайте заложника си! — отсече капитанът. — Отивам за парите!
Съдържащото петстотин и петдесет ливри конопено чувалче ще да се е откъснало с голяма мъка от сърцето на Совтер, когато бе спуснато с въженце от прозорчето на защитаващата входа откъм островчето малка кула и тъй разлюляно, че да падне оттатък канала, който ни делеше от него. Главатарят на румите го грабна и тутакси се зае да брои на лунната светлина нашите прекрасни туренски ливри. Колкото и малък да бях, почувствах се ужасно оскърбен, когато видях Мепеш така изнуден.
— Е, господине, какво става със сведенията? — попита Совтер.
— Господин капитан — поде оня, — имате си вие тук един чудесен съсед, който много ви обича. Чрез нарочно лице той ми изпрати петстотин ливри с условието да нападна Мепеш, като ми обеща още толкова, ако успея в начинанието си! Тъкмо воювах без особена изгода край Дом, когато ме намери неговият иконом и най-подробно ме осведоми относно Мепеш, гарнизона му, защитните му съоръжения и вълчите ями под ъгъл в градището ви. За да не паднем в тях, ние използувахме чисто и просто дъски, по които минахме. Ако не бяха песовете ви, за които обаче и думица не ми бе споменато, Мепеш щеше да падне.
— Какво стана с тях?
— Бяха толкова свирепи, че се наложи да ги убием.
За миг висна напрегнато мълчание, сетне Совтер попита:
— Предполагам, че изобщо не сте се срещали с господин Дьо Фонтенак?
— Не, само с иконома му, италианец някакъв, именуващ се Басано. Имам среща с него по изгрев-слънце във Флакиер, за да обсъдим какво-що.
— И къде по-точно във Флакиер?
— При големия орех на кръстовището.
— Ще отидете ли?
— Няма и да се весна, ако ми дадете още двайсет и пет ливри.
— Десет! — отряза Совтер.
— И таз добра, господине! — възкликна разбойникът. — Тук място за пазарлъци няма!
— Но какво ще загубите, ако не отидете? Басано няма да носи парите, тъй като не сполучихте.
— Не е работата какво аз ще загубя — отвърна оня, — а какво ще спечелите вие, като отидете там вместо мен.
Совтер веднага прекрати спора и двайсетте и пет ливри се озоваха по същия път оттатък канала.
— И знайте, че ще устоя на думата си! — увери го главатарят на румите. — Както, надявам се, и вие на вашата.
— Бъдете спокоен! Къде да изпратя заложника ви след четирийсет и осем часа?
— Той знае къде да ме намери. Приемете моя поклон, господин капитан! Съжалявам, че нуждата да преживявам и да изхранвам племето си ме заставя да прибягвам до подобни безчестия, тъй като инак съм добър християнин и жадувам като всеки друг да получа след смъртта си опрощение от бога.
— Господине — произнесе Совтер не без известно усилие, — никой не може да предреши съда божи. Но ако спасението на душата ви е наистина толкоз присърце, то аз ви го желая!
Тук Йона възропта, но Совтер с рязко движение на ръката го накара да млъкне, докато разбойникът, изоставил глумливия тон, с който говореше от самото начало, промълви:
— Сполай ви, господин капитан! Няма да забравя пожеланието ви!
Сетне той и хората му си тръгнаха така, както бяха и дошли с плуване, като крепяха аркебузите си над главата. Не след много в далечината се разнесе конски тропот и скърцането на каруци, с които румите очевидно се бяха придвижили до близките ма Мепеш околности.