Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Бард“ ООД
- ISBN: 978-954-655-364-5
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Първите събрани истории за Бочълайн и Корбал Броуч». Краткое содержание книги:
Сатер се изправи.
— Усещаш ли нещо?
— Зависи.
— Корабът. Носим се на дрейф. На кормилото няма никой!
Погледът му обходи оголените ѝ гърди — беше разкъсал блузата ѝ в първите трескави мигове и как се люшнаха, докато посягаше да ги покрие, и Бочълайн отново усети раздвижване в слабините си и извърна очи с гримаса.
— Ще трябва да обсъдим тази тягостна нощ — каза той, докато нахлузваше ватираната си долна риза: единият ръкав беше отпран на шева. После приглади назад стоманеносивата си коса.
— Призраци — изръмжа тя и се надигна да обуе гамашите си; потръпваше при всяко дръпване.
— Не и този път — отвърна той, докато вчесваше брадата си с пръсти. — Лич.
Сатер го зяпна.
— Как, в името на Гуглата, на кораба ми се е качил лич?
— Пироните и може би още нещо. Корбал Броуч несъмнено знае повече.
— Вече попитах — къде е той?
— Ходи през лабиринтите, предполагам. Вероятно гони съществото през лабиринта на селението на Качулатия. Голям риск, бих добавил. Богът на смъртта не изпитва особена обич към Корбал Броуч.
Тя присви очи.
— Качулатия познава приятеля ти… лично?
— Боговете лесно се раздразват. — Бочълайн вдигна ризницата си и брънките изшумоляха в ръцете му. — Трябва да си прибера меча. Ако личът влезе в нашия свят, тук, на този кораб, хм, ще се изправим пред сериозно предизвикателство.
— Предизвикателство?
— Да. В това да останем живи.
— Не бяхме ние! — извика тя изведнъж.
Бочълайн я изгледа намръщено.
— Гонят ви. — После кимна. — Както подозирахме. Какво върви по дирята ни, капитане?
— Откъде да знам?
— Опиши престъплението си.
— Това няма нищо общо. Дори не беше престъпление. Не съвсем. По-скоро… възползване.
— Аха, един вид изкушение, на което човек се поддава, като пренебрегва всякакъв страх от последствията.
— Точно.
— Временно отстъпление от етиката.
— Точно така.
— Целесъобразност, надвиваща дълга.
— Би могло да се каже, да…
— Защита, основана на природна слабост, се полага на невъзпитани деца и кучета, които хапят, капитане. Ти и всичките ти приятели сте възрастни хора и щом сте изоставили своята чест, то ужасното наказание е справедливо и заслужава огромна публика, тълпа, ако щеш, която да изрази крайно цивилизованото си ликуване над жалката ви и мизерна участ.
Тя зяпна, а след това посегна за меча си и бързо затегна колана над приятно закръглените си бедра.
— И ти ще ми говориш за природна слабост?!
— Какво имаш предвид?
— Изкушението, кучетата, дето хапят, и така нататък. Проклет да си, едва мога да вървя. Нима си въобразяваш, че изнасилването ми е приятно? Дори посегнах за ножа си, но ти ми изви китката…
— Добре известно е, че кръвното вино — дори няколко капки на устните ми или в устата ми — ще предизвика допълваща страст у жертвата. Изнасилването престана да е уместно понятие, когато…
— Все едно кога е престанало да бъде каквото и да било, Бочълайн! Не че се съгласих, нали? Сега, в името на Гуглата, си облечи ризницата — тежестта ѝ би могла да те озапти поне малко, — за да мога да започна да мисля трезво — и не се притеснявай, няма да ти прережа гърлото, докато не се измъкнем от всичко това.
— Извиних се — отвърна Бочълайн. — Импулси, неподвластни на контрола ми…
— По-добре да беше награбил слугата си…
— След като нямам такава склонност, вече щях да съм го убил, капитане.
— Не сме приключили с теб.
— Ужасно се надявам да сме.
Тя тръгна към вратата, спря на прага и се обърна.
— Магьосник, можем ли да убием този лич?
Бочълайн само сви рамене.
— О, да можех теб да убия още сега! — викна тя.
Той отново само сви рамене.
Щом вратата се затръшна и тропотът на ботушите на капитана заглъхна, Корбал Броуч се измъкна от изведнъж помътнялата задна стена.
— Глупава жена — каза евнухът с пискливия си гласец и тръгна към сандъка си. — Да можеше да знае истинската липса на сексуално удоволствие…
— Глупава ли? Ни най-малко. От стъписване, през срам, до възмущение. Тя е права да се чувства обидена, от мен и от своя страстен отклик. В момента обмислям научен трактат по етичния контекст на кръвното вино. Член, одързостен чрез химически средства, страст като порой, надмогваща всички по-висши функции, това е рецепта за разплодителен и неразплодителен хаос. Огромно облекчение за благоразумието ми е да знам колко рядко е кръвното вино. Представи си налични запаси, достатъчно и достъпни за всички човешки същества по целия свят. Ами че те ще танцуват по улиците, преливащи от фалшива гордост, и по-лошо, от нечувано самодоволство. Колкото до жените, ами че те, преследвани безкрайно от мъже, бързо ще изгубят организаторските си таланти и с това ще хвърлят цивилизацията в стремглав хедонистичен колапс с неимоверни пропорции — по-скоро порядъчно големи пропорции… о, все едно. Ясно, ще трябва да го редактирам с внимание и прилежност.