Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
Предпазливостта му се оказа излишна. Едва излязъл от шахтата, Кайл разбра, че на етажа няма никой. Въпреки това той продължи да върви безшумно, а пред жилището на жрицата още веднъж спря и се ослуша. Вероятността, Леърд да е заложила капан беше пренебрежимо малка, но той не трябваше да я подминава.
Предпазливо отвори вратата и отново се ослуша. Нищо. Жилището беше изоставено.
Но Кайл подуши, че тук се беше случило нещо още преди той да дойде. Хиперчувствителните му сетива усетиха мирис на пот и типичното излъчване на хора, които са изпитали страх или са изживели екстремален стрес. И още нещо: в тази стая беше използвано огнестрелно оръжие.
Кайл затвори вратата след себе си, отново пъхна оръжието в колана си, а после бързо и внимателно се огледа.
Предположението му се потвърди. По стените до вратата имаше дупки от поне една дузина малки куршуми. Не трябваше да си мегабоец, за да идентифицираш тъмното петно до вратата. Той пъргаво клекна, протегна ръка към кървавото петно и премина по него с върховете на пръстите си.
Кръвта вече беше изсъхнала, но не много стара. Един час, прецени Кайл — най-много. Беше изпуснал Леърд, но това нямаше значение. Знаеше, че Леърд и останалите се придвижват пеша.
Но кой беше стрелял тук и защо? Може би трябваше да го открие, преди да продължи да преследва Леърд.
Трябваха му пет минути, за да претърси жилището, състоящо се само от две стаи и една хигиенна кабина. Не откри нищо очебийно, но затова пък не намери редица неща, които всъщност би трябвало да бъдат тук: в гардероба в съседната спалня очевидно беше тършувано, няколко закачалки бяха празни. Кайл не знаеше какво бяха взели със себе си Леърд и бунтовниците, но имаше сигурното чувство, че си струва да пожертва още няколко минути, за да разбере.
Когато се върна в дневната, погледът му попадна върху малкия трансмитер до вратата. Беше примитивен уред с ограничен обхват, но все още функционираше. Кайл разви капака от изкуствена материя, хвърли го небрежно настрани и прокара върховете на пръстите си по простите чипове. На предната страна на апарата в строго определен ритъм замига миниатюрна зелена лампичка. Някой беше натиснал алармения бутон, но сигналът беше изключен преди изтичане на контролното време. Но Кайл се нуждаеше от още информация за обитателката на това жилище.
Пръстите му отново пробягнаха по вътрешността на трансмитера. Този път мина повече време, преди да свърши работата си, но след това малкият уред изпълни задача, която би накарала предишната му притежателка да замръзне на мястото си.
Кайл внимателно постави шасито и натисна един бутон. Част от матовочерната повърхност се оцвети в сребристо и след секунди се изпълни с бял шум. Пръстите на Кайл избраха определен код на дванайсетичната клавиатура на трансмитера. Статичният шум изчезна и отстъпи място на огненочервеното „М“ на Морон.
Дори Кайл беше изненадан колко бързо се установи връзката, кодът, зададен от него, имаше висш приоритет, но все пак Даниел беше губернатор на цялата планета й, следователно, човек, който би трябвало да бъде доста зает. Затова Кайл се изненада още, когато Даниел веднага реагира на позвъняването. На миниатюрния екран се появи лицето на Даниел, мъжът, когото Черити Леърд познаваше като лейтенант Стоун.
— Кайл! — Даниел изглеждаше по-скоро зарадван, отколкото изненадан. — Не съм и помислял, че ще се обадиш толкова скоро! Предполагам, че си заловил капитан Леърд?
— Още не — отвърна Кайл. — Но преднината й вече е само един час.
— Какво чакаш още? — ядоса се Даниел. — Проследи я и я доведи. Знаеш задачата си!
— Трябват ми някои сведения — отвърна Кайл.
Лицето на Даниел почервеня от гняв, което се вписваше в представата на Кайл за неговия характер — не беше особено търпелив човек.
— Какви сведения?
— Намирам се в жилището на една жрица на Шаитаан — обясни Кайл. — Номерът на нейния трансмитер е Денвър-757-алфа-19.
Даниел махна на някого извън зрителното поле на камерата и отново се обърна към Кайл. Сега нетърпението му вече не можеше да се скрие.
— Ще получиш пълно досие — каза той — след три минути. Но защо?