Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
— Ще се отбием в магазина, какво толкова?
Седях отзад, Лома непрекъснато ме наблюдаваше в огледалото, а аз изглеждах тиха и замислена.
— Веднага трябва да легнеш — каза Таня вече в апартамента.
Аз погледнах доверчиво към любимия си.
— Къде да отида?
— В спалнята — отвърна той леко смутен и стрелна Таня със строг поглед. Тя беше мъдра жена, разбираше от погледи и затова след няколко минути си отиде.
Настаних се в спалнята върху огромното легло на Лома, а той слезе до колата и се върна натоварен като магаре. Пусна пакетите на пода, посочи ги с глава и ми обясни:
— Ето, купих ти някои неща…
— Благодаря — казах скромно аз и се загледах през прозореца, а Лома започна да се притеснява.
— Искаш ли нещо? — попита той след десетина минути. — Да пусна ли телевизора?
— Боли ме главата от него — отвърнах натъжено и помолих: — Направи ми чай. С лимон, ако може…
— Забравихме да купим лимони. Ей сега ще отида.
— Недей — опитах се да го спра.
— Ама наблизо е… — Лома очевидно имаше нужда да извърши подвиг.
— Само че се върни бързо — помолих го сърдечно.
След половин час ние вече пиехме чай в спалнята, аз — в леглото, а Лома — във фотьойла. Много скоро той не издържа и попита:
— Защо си толкова мълчалива?
Свих рамене.
— Зле ми е. Никого си нямам, освен Таня. Преди не се замислях по този въпрос, но докато лежах в болницата, поразсъждавах върху разни неща… Съвсем сама съм. Така се случи, че… — И в този момент избърсах една несъществуваща сълза.
— Какво е станало? — не разбра Лома.
— Какво ли не… Нямам роднини, нямам мъж, няма го и Аркаша…
— Намерила си за кого да се сетиш — изсумтя Лома.
— Той се грижеше за мен — казах жално. — И между другото никога не ме биеше.
— А пък аз те бия и ще те бия — утеши ме Лома, — защото човек не може да се държи по друг начин с теб. Ти си подла жена, макар че в момента видът ти е като на самата невинност. Само че аз не се поддавам на такива неща. Познавам и кътните ти зъбки…
— Нищо не познаваш — обидих се аз.
— Познавам, познавам… И никога в живота си няма да ти простя за онова кутре. И на онзи свят дори ще ти го припомня.
„И на онзи свят ли ще се навърташ около мен?“ — помислих си аз, но на глас казах:
— Сам си си виновен…
— Какво? — изненада се Лома.
— Каквото чу. Колко години поред те обичах, а ти изобщо не ми обръщаше внимание.
Лома се задави с чая, закашля се, а сетне поклати глава:
— Ама че нагла жена си ти, Лада…
— Недей да се преструваш и да се правиш на глупак — ядосах се аз. — Спомни си колко години не свалях очи от теб. — От моя страна беше невероятно нагло да говоря тези неща, само че, когато човек си имаше работа с глупак, нямаше защо да усуква и да увърта, пък и моят любим не обичаше намеците и тълкуваше по свой си начин въздишките. Погледнах го право в очите и казах: — Влюбих се в теб като ученичка.
— Ти ли? — Той чак сгърчи лице от възмущение. — Че ти дори нито веднъж не се обърна към мен по име.
— Много хора се обръщат към теб по име, но единствено аз те наричах Ломе.
— Аха. Не си измисляй. Уж не сваляше очи от мен, а спеше с Дима.
— Ти си си виновен — повторих аз. — Между другото аз съм жена, а не някакъв си манекен от витрина. Искаше ми се някой да ме обича. Не случих на мъж — Аркаша не го биваше кой знае колко и в този момент се появи Дима. Както всяка жена, и аз си мечтаех всичко да бъде истинско, както при хората. А с теб какво щях да правя? За какво ти е на теб любов? Само гледаш как да се натряскаш и да вдигаш полите на мадамите по кръчмите…
— Да бе — каза обидено Лома и се извърна към прозореца. — Аз изобщо не съм човек.
— Няма защо да се обиждаш от истината — отбелязах назидателно аз.
— Много знаеш каква е истината. Не ти вярвам. Измъкна Дима от затвора и избяга с него. И според теб това е съвсем естествено, така ли?
— Пред Дима съм виновна, разбира се. Докато беше в затвора, направо се изтормозих, защото нещастието го сполетя заради мен. Но когато отидохме в Минск, нещата се оказаха съвсем други. Хем разбрах, че нямам нужда от Дима, хем по цели нощи мислех за теб. И затова се обадих на Таня.
— Направо ти повярвах — подсмихна се Лома.
— Няма нужда да ми вярваш — обидих се аз и започнах да пия чая си мълчешком.