Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
Магиите, които знам, са слаби,
а пъкълът е тъй могъщ, че аз
не мога вече да се вкопча в него!
Честта ти, Францийо, загива в прах!
Схватки. Жана влиза в двубой с Йорк. Французите бягат. Жана е пленена.
ЙОРК
Красавице французка, стой, не мърдай!
Извикай свойте духове, да видим
дали ще ти помогнат да избягаш!
Чудесна плячка — адът ще се радва!
Я как се мръщи, врачката му грозна!
Цирцея50 съща! Ще речеш, че иска
да ме превърне във ужасен звяр.
ЖАНА
От тебе по-ужасен не познавам!
ЙОРК
Е, след дофина, кой ще бъде хубав
за самка придирчива като теб?
ЖАНА
Дано ви чума тръшне, теб и него!
Да ви намерят кървави ръце
в леглата ви, когато мирно спите!
ЙОРК
Магьоснице, затваряй си устата!
ЖАНА
Пусни ме още малко да кълна!
ЙОРК
На кладата ще имаш много време!
Излизат.
Шум на битка. Влиза Съфък, хванал за ръката Маргарита.
СЪФЪК
Която и да си, не те изпускам!
Гледа я.
О, дивна хубавице, стой, не бой се!
Не ще те оскверня със грозен допир.
За вечен мир целувам тези пръсти51,
с които те докосвам най-безгрешно.
Коя си ти? Кажи ми, за да мога
да ти окажа почит по заслуга.
МАРГАРИТА
Принцеса съм. Зоват ме Маргарита.
И мой баща е кралят на Неапол.
СЪФЪК
А аз съм граф и нося име Съфък.
Не се обиждай, о, природно чудо,
твой жребий е било да те пленя,
тъй както лебедът пленява нежно
чадата си под своето крило;
но ако ти не искаш този плен,
бъди свободна и помни за мен!
Маргарита си тръгва.
О, стой!
Настрани.
Не, не, не мога да я пусна!
Сияйният й лик ме заслепява,
тъй както прави слънцето, когато
изпълва със отблясъци трептящи
кристалните струи на речен бързей.
Желая да й кажа своите чувства,
ала не смея да я заговоря.
Да имах тук мастило и перо!…
Фу! Де ла Пул, недей се подценява:
език ли нямаш? Тя ли не е тука?
Дотам да се смутиш от женски образ!
Такава сила има хубостта,
че ум и реч загубваме пред нея!
МАРГАРИТА
Кажете, графе Съфък (ако вие
наистина наричате се тъй),
какво ще трябва да ви заплатя,
за да ме пуснете да си отида?
СЪФЪК (настрани)
Отде пък знам, че тя ще ми откаже,
преди да съм запитал любовта й?…
МАРГАРИТА
Нима сте ням? За откупа ви питам.
СЪФЪК (настрани)
… Красива е — и значи: за обсада:
жена — и значи: най-накрая пада!…
МАРГАРИТА
Ще вземете ли откуп или не?
СЪФЪК (настрани)
… Безумецо! Спомни си, че си женен,
как искаш таз девойка да е твоя?…
МАРГАРИТА
Ще го оставя, щом не ще да слуша!
СЪФЪК (настрани)
… Да, туй препятствие обърква всичко
МАРГАРИТА
Несвързан говор, трябва да е луд!
СЪФЪК (настрани, но по-силно)
… А може би ще се намери начин?…
МАРГАРИТА
А може би ще бъда все пак чута?
СЪФЪК (настрани)
… Ще я спечеля! За кого? За краля!
Ха, глупости!
По-силно.
Какъв съм станал пън!…
МАРГАРИТА
Дървар ще е, за пънове говори.
СЪФЪК (настрани)
… Но тъй ще угодя на своя порив
и ще спомогна да се укрепи
съюзът между двете ни държави.
Обаче има трудности: баща й,
макар да е владетел на Неапол,
Анжу и Мен, е беден като мишка
50
Цирцея (мит.) — легендарна вълшебница, за която се разказва в „Одисеята“ на Омир: тя напоила с магическа напитка другарите на героя и ги превърнала в свине, а него самия задържала цяла година на острова си.
51
„… целувам тези пръсти…“ — по Шекспирово време жест на уважение е било целуването на собствените пръсти.