![Том 6 (Исторически драми) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/7/5/1/tom-6-istoricheski-drami-bg-download.jpg)
Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
е твоята повеля? Толбът млади
от Толбът стари — вместо меч да вади
да бяга и французи да го гонят?
Преди това под мен да рухне конят,
понесъл ме в страхливия си бяг,
и аз да хукна пеш като селяк
пред френските, които са за срам
сред всички просяци, които знам!
Друг изход няма тук освен един:
побягна ли, не съм на Толбът син,
защото гдето Толбътовци мрат,
в нозете на бащата мре синът!
ТОЛБЪТ
Тогава следвай своя стар Дедал,
Икаре43 мой: живота съм ти дал,
но щом честта го иска, то тогава
ела да мрем един до друг във слава!
Излизат.
Седма сцена
Другаде на бойното поле.
Шум на битка. Схватки. Влиза Толбът, подкрепян от Слуга.
ТОЛБЪТ
Умирам аз и — с мене — моят род!
Къде си, синко Джон, мой втор живот?
Смъртта те взе, но ти, тъй твърд пред нея,
помагаш ми сега, да й се смея!…
Когато паднах в кървавата сеч,
размаха той над мене своя меч
и с яростния гняв на гладен лъв
изля в дела геройски свойта стръв,
а щом врагът изплашен се разбяга,
погрижил се за мене, той веднага,
обхванат сякаш от внезапен бяс,
пак скочи прав и в миг видях го аз
в море от кърви да размахва своя
сразяващ меч в най-гъстото на боя
и тъй умря, като Икар крилат,
той, моят цвят, той, моят Толбът млад!
Влизат Войници, носещи тялото на Джон.
СЛУГАТА
Трупа му носят, гледайте, милорд!
ТОЛБЪТ
О, Смърт, напук на твоя присмех горд,
във вечна връзка литнали крилати
два Толбъта избягват от властта ти!
О, сине мой, от рани загрозен,
с последен дъх проговори на мен!
Какво? Смъртта езика ти сковава?
Французин представи си я тогава!
Но знам, сега духът ти се засмива:
„Да беше тъй, не щеше да е жива!“
Не, вече не издържа туй сърце!
О, дайте го във моите ръце!
Войници, сбогом! Близко е Оная!
Благодаря ви. Друго не желая.
От бащини прегръдки, сине драг,
по-хубав няма нийде саркофаг!
Умира.
Влизат Дофинът, Ала неон, Бургундският дук, Бастардът, Жана и Войници.
ДОФИНЪТ
Ако от свойте беше подкрепен,
ний бихме имали по-труден ден!
БАСТАРДЪТ
За лъвчето му тоя ден бе пръв,
а то проля немалко френска кръв!
ЖАНА
Със него в боя срещнах се веднъж
и му извиках тъй със глас на мъж:
„Ей, девствениче, я ела насам,
един урок по нещо да ти дам!“
Но той отвърна ми: „Не съм роден,
за да ме вземат уличници в плен!“
И мен отминал, както лъв минава
край плячка недостойна за такава,
се хвърли в боя като дявол бесен!
БУРГУНДСКИЯТ ДУК
От него рицар станал би чудесен,
това е несъмнено, вижте как
лежи като заключен в саркофаг
в прегръдките безжизнени на тоя,
чиято воля го изпрати в боя!
БАСТАРДЪТ
Те бяха наш позор неизличим —
да ги накълцаме и разделим!
ДОФИНЪТ
Не, приживе те вдъхваха ни страх —
сега не бива да се гаврим с тях!
Влиза Люси, предшестван от френски Глашатай.
ЛЮСИ
Води ме при дофина ви, да чуя
чия е славата на тоя ден!
ДОФИНЪТ
Прекланяте ли се пред мойта воля?
ЛЮСИ
„Прекланяне“? Това е френско слово;
английските бойци не го познават.
Дошъл съм да узная кой от наште
държан е в плен от вас и да прегледам
телата на убитите във боя.
ДОФИНЪТ
„Държан в плен“ ли? Пленниците ние
държим ги в ада! А кои ви липсват?
ЛЮСИ
Къде е доблестният ни Ахил,
лорд Толбът и граф Шрузбъри, въздигнат
за неговите воински успехи
43
„… Дедал… Икаре мой…“ (мит.) — Дедал бил легендарен гръцки строител. Той построил на остров Крит, управляван от цар Минос, прочутия лабиринт. Минос го затворил в лабиринта, но той направил за себе си и сина си Икар криле и полетял на свобода. Юношата Икар обаче пожелал да лети прекалено високо, слънцето разтопило восъка, с който били скрепени перата на крилете му, и той паднал в морето. Тук образът напомня, че Толбът е тласнал сина си към военното поприще, което му е струвало живота.