Том 6 (Исторически драми) [bg]

ТОЛБЪТ

Когато от дофиновия шлем

извлече искри ти, във миг съвсем

младежки огън пламна във баща ти

и обладан от сили непознати,

Бургундеца, Бастарда, Алансон

аз яростно нападнах, синко Джон,

и от цвета на Галия успях

да те спася и щом се справих с тях,

отново срещнах в бой Бастарда, който

те бе ранил и тъй отнел бе твойто

моминство рицарско; и той след малко

със стон кървеше като куче жалко

и аз така присмях му се тогава:

„Безроден мелез, краят ти настава!

Сега кръвта ти мръсна на талази

ще заплати за чистата онази,

която ти направи да тече

от жилите на моето момче!“

Но тъкмо меча бях издигнал вече,

на помощ цял отряд му се притече

и го измъкна… Ала ти кажи ми,

отдъхна ли си, сине мой любими?

Това е кръв! А щом й носиш знака,

защо стоиш, където смърт те чака?

Избягаш ли, ще бъда отмъстен,

а тука слаба помощ си за мен.

В едничка лодка, сине, разум няма

по бързеите да се спускат двама.

Ако не падна днес от френска злоба,

от старост утре сам ще вляза в гроба

и за врага успехът ще е тоя,

че с ден по-рано съм напуснал боя;

а теб ако французинът убие,

със тебе ще загинем всички ние:

и майка ти, и моят зов за мъст,

и името на Толбът, с чийто ръст

гордее се английската държава.

Туй всичко, Джон, от тебе се решава:

останеш ли, на смърт го ти излагаш;

спасяваш го, от смърт ако избягаш!