Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Къщата е строена от един астроном. Тази стълба е водела към кула, където е бил монтиран телескоп. Сър Рубън преустрои помещението в спалня и когато му се случваше да работи до късно, оставаше да спи там.
Поаро пъргаво изкачи стълбите. Озова се в скромно обзаведена кръгла стая с походно легло, един стол и маса. Той се увери, че няма друг изход, и слезе долу при Трефусис.
— Чухте ли господин Левърсън да се прибира? — попита.
— По това време съм спял дълбоко — поклати глава секретарят.
Поаро кимна и внимателно огледа стаята.
— Добре — рече накрая. — Не мисля, че тук има какво още да се види, освен може би… Ще бъдете ли така добър да спуснете завесите.
Трефусис послушно дръпна тежките черни завеси на прозореца в далечния край на стаята. Поаро запали полилея, една голяма алабастрова топка, висяща от тавана.
— Лампата на бюрото беше ли запалена? — попита той.
Вместо отговор секретарят включи настолната лампа със зелен абажур. Поаро загаси полилея, после пак го включи.
— Добре. Аз приключих тук.
— Вечерята е в седем и половина — осведоми го секретарят.
— Благодаря ви, господин Трефусис, за вашата любезност.
— Няма защо.
Поаро тръгна замислен по коридора към стаята, определена за него. Безценният Джордж вече беше там и подреждаше вещите на господаря си.
— Драги ми Джордж, на вечерята се надявам да се срещна с един господин, който силно ме заинтригува. Един мъж, който наскоро се е завърнал от тропиците. Казват, че придобил тропически темперамент. Един мъж, за когото Парсънс се опитва да ми разкаже, а Лили Маргрейв изобщо не го споменава. Сър Рубън също е бил с характер. Представи си, че човек като него се сблъска с някого, чийто характер е по-лош и от собствения му. Какво би станало? Ще изхвърчи перушина!
— Ще хвърчи перушина, това е точният израз, сър. Пък и не смятам, че винаги се получава така.
— Така ли?
— Да, сър. Леля ми Джемайма, сър, имаше невероятно остър език и безмилостно се подиграваше на сестра си, която живееше с нея. Държеше се отвратително, просто я съсипваше. Но ако някой си позволеше да й се противопостави, тя ставаше съвсем различна. Държеше се нормално. Просто не можеше да понася хрисимите.
— Ха! Искаш да кажеш, че…
Джордж извинително се покашля и деликатно попита:
— Мога ли да направя нещо… ъъъ… за да ви помогна, сър?
— Разбира се — отвърна веднага Поаро. — Опитай се да разбереш какъв цвят е била вечерната рокля на госпожица Лили Маргрейв, която е носила въпросната вечер, и коя камериерка я обслужва.
Джордж прие поръчението с обичайната си непроницаемост.
— Да, сър, ще ви го съобщя утре сутринта.
Поаро стана и се загледа в огъня в камината.
— Ти си ми много полезен, Джордж — промърмори. — Знаеш ли, никога няма да забравя леля ти Джемайма.
Така и не се видя вечерта с Виктор Астуел. Той се обади по телефона, за да предупреди, че ще остане в Лондон.
— Той се грижи за бизнеса на покойния ви съпруг, нали? — попита Поаро.
— Виктор е съдружник — поясни лейди Астуел. — Замина за Африка заради едни минни концесии. Нали бяха мини, Лили?
— Да, лейди Астуел.
— Струва ми се бяха златни мини или медни, или пък калаени? Ти трябва да знаеш, Лили, постоянно разпитваше Рубън за тях. О, моля те, внимавай, скъпа, ще събориш вазата!
— Тук е ужасно топло от камината — промълви момичето. — Да… да, ще отворя малко прозореца.
— Щом искаш, скъпа — отвърна равнодушно дамата.
Поаро наблюдава момичето, докато то прекоси стаята и отвори прозореца. Остана до него минута-две, вдишвайки дълбоко студения нощен въздух. Когато се върна и седна на мястото си, той любезно я попита:
— Значи мадмоазел се интересува от мини?
— О, не, всъщност не — отвърна тя с безразличие. — Чувала съм сър Рубън да говори за тях, но истината е, че нищо не разбирам.
— Значи се прикриваш много добре — пошегува се лейди Астуел. — Бедният Рубън бе убеден, че имаш някакви скрити подбуди, за да задаваш всичките тези въпроси.
Очите на детектива не се отместиха от огъня, който той съсредоточено гледаше, но въпреки това не пропусна да забележи зачервеното от смущение лице на Лили Маргрейв. Той тактично смени темата на разговора. Когато настъпи моментът за лягане, каза на домакинята: