Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
В носовия трюм той погледа как моряците се подготвят да извадят от склада резервната моторница с надуваеми бордове. В открито море, далеч от чужди погледи, един от палубните кранове щеше да я извади от трюма и да я спусне във водата откъм десния борд, където на равнището на ватерлинията се намираше хангарът за лодки. Щяха да я вкарат вътре с помощта на лебедка.
Провери и корабния басейн. Обичаше да плува, така поддържаше форма, но след дългия престой във водата през последните два дни вероятно известно време щеше да тренира в салона за вдигане на тежести.
В най-долната част на кораба беше една от неговите най-добре пазени тайни. Това беше прилично на пещера помещение точно под кила, откъдето можеха да спуснат на вода две подводници. Масивни врати се отваряха в долния край на корпуса и миниподводниците можеха да бъдат спускани на вода в басейна и прибирани дори когато корабът беше в движение, макар да беше за предпочитане да е на котва. Инженерното постижение, нужно за създаването на този басейн и неговото поддържане, се оказаха най-голямото предизвикателство пред Хуан.
Хангарът под последния от петте трюма на кораба беше пуст. Черният МД-520Н стоеше на своите подпори със сгънати лопатки на витлото. За разлика от обикновените хеликоптери, този модел нямаше опашно витло. Вместо това ауспухът на турбината беше изведен през опашката, за да противодейства на усукването, предизвикано от главното витло. Тази конструкция го правеше по-тих от повечето модели хеликоптери, а Гомес Адамс твърдеше, че така изглежда „по-яко“.
Пространството изглеждаше претъпкано заради промените, които трябваше да направят, след като се отказаха от малките хеликоптери „Робинсън D44“.
В лазарета откри Джулия Хъксли — техния обучен във флота лекар, — която превързваше ръката на един от инженерите. Беше се порязал в железарската работилница и се нуждаеше от няколко шева. Джулия носеше обичайната си хирургическа престилка, а конската й опашка беше хваната с ластиче.
— Сам, трябва да зарежеш рома до свършването на смяната — закачи тя пациента си, когато завърши превръзката.
— Обещавам. Повече няма да хващам бормашина, докато съм в алкохолно опиянение.
— Добре ли си? — попита го Джулия вече сериозно.
— Аха. Тъпа работа. През първия ми ден в гаража баща ми каза да не изпускам от очи инструментите си. А аз какво направих? Отместих поглед, докато валцовам парче стомана, то взе, че отскочи, и бум — работилницата има вид на кланица.
В слушалката на Хуан прозвуча сигнал.
— Да, Линда?
— Не, Макс се обажда. Съжалявам, че те прекъсвам, но Лангстън Овърхолт е на телефона. Каза, че иска да обсъди нещо само с теб.
Кабрило се замисли и кимна сякаш на себе си.
— Вече свърших. Благодаря. Кажи му да изчака минутка, докато се върна в каютата си.
— Ало?
— Хуан, съжалявам, че се обаждам толкова скоро след акция, но се страхувам, че изскочи нещо много странно.
— Чу ли?
— Макс ми каза за вашия човек. Съжалявам. Зная какво изпитваш. Във всеки случай — продължи Овърхолт — ти свърши, работа, която си заслужаваше. Аржентинците ще се оплачат в ООН и ще ни обвинят във всички възможни прегрешения, но като теглим чертата, върнахме си захранването, а те нямат нищо.
— Трудно ми е да повярвам, че всичко това си заслужаваше живота на един човек — измърмори Хуан.
— Погледнато откъм вечните въпроси, вероятно не. Но твоят човек е знаел каква е цената за участие. Всички я знаете.
Хуан не беше в настроение за философски спор, затова попита:
— Какво е това странно нещо, за което спомена?
Овърхолт му разказа всичко, което знаеше за положението в изследователската станция „Уилсън-Джордж“, включително онова, което беше научил от Том Паркър.
Когато той свърши, Хуан отбеляза:
— Значи може да е бил онзи Денгъл…
— Генгъл — поправи го Лангстън.
— Генгъл може да е превъртял и да е избил останалите?
— Напълно възможно, макар че по преценка на д-р Паркър, от онова, което е научил от астронавта, този Генгъл е просто самотник със склонност да вини другите за своите проблеми.
— Лангстън, такива типове избиват семейството си с брадва или стрелят със снайпер от часовникова кула.