Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Изкачиха заобления хълм и се приближиха към крайните постройки на града. Слънцето вече залязваше. Ерик огледа предградията и каза:
— Внимавай за стражи.
Стигнаха до ред ниски хижи и градини. Във вечерния сумрак видяха друг път, който влизаше в града на неколкостотин метра на север. Забелязаха движение по пътя, но не можеше да се каже дали това са работници от полето, връщащи се в града, или патрулиращи войници.
— Гледай — каза Ру и посочи нещо като светла пролука между две къщи. Оттам можеха да стигнат до първата улица, пресичаща града от север на юг, без да има нужда да минават по главния път. Прескочиха една ниска ограда, като внимаваха да не настъпят редиците зеленчуци, насадени в градината, и тръгнаха напред приведени, за да не ги забележат от единствения прозорец на близката къща. Мушнаха се през задната портичка и минаха между двете къщи. Разположена очевидно в една от най-бедните части на града, тази уличка беше неравна и засипана с боклуци. Тръгнаха по нея, като се стараеха да изглеждат възможно най-спокойни.
Като стигнаха до улицата, Ру надникна внимателно зад ъгъла и прошепна:
— Няма никой.
— Дали според теб вече сме зад стражите?
— Не знам. Но в крайна сметка сме в Крондор.
Закрачиха по улицата. Местни жители се обръщаха след тях. Ру започна да се притеснява от това внимание и кимна на Ерик да се мушнат в една малка кръчма.
Вътре беше задимено и мръсно. Имаше само двама посетители. Кръчмарят ги погледна с подозрение.
— С какво мога да ви услужа? — попита той с тон, показващ, че услугата далеч не е между главните му цели в живота.
— Две бири — каза Ру и свали пътната си торба.
Мъжът не помръдна. Продължаваше да зяпа Ру. След момент младежът бръкна в пояса си и измъкна две медни монети. Кръчмарят ги погледна, провери ги, после ги пусна в кесията си, измъкна изпод тезгяха две празни шишета с широки гърла и ги напълни с пенлива бира. Върна се при младежите, постави питието пред тях и каза:
— Нещо друго?
— Нещо за ядене? — попита Ерик.
Мъжът посочи котела над огнището.
— Вареното говеждо е готово. Две медни монети за една купа, три, ако искате и хляб.
Мъжът отново не помръдна, докато Ру не извади пари. После отиде, напълни две дървени купи с варено и ги донесе. Наряза няколко тънки филии хляб, сложи ги на мръсния тезгях до купите, измъкна две почти чисти дървени лъжици и ги пусна в купите преди младежите да могат да ги вземат.
Ру беше твърде изгладнял, за да обръща внимание на такива работи. След като изчака приятелят му да пробва вареното, Ерик опита и от собствената си паница. Не можеше да се сравнява с яденето на майка му, но поне беше топло, а пък и хлябът беше приемлив, макар и твърд.
— Каква е тази шумотевица в града? — попита Ру колкото се може по-естествено.
— Каква шумотевица? — попита кръчмарят.
— При градските порти — отвърна Ру.
— Не знам да има такова нещо.
— Чак сега успяхме да се промъкнем в Крондор — каза Ерик. — И едва не умряхме от глад от цялото това чакане.
Кръчмарят мълчеше. Ру извади още две монети и поръча още бира, макар че първите им бяха изпити само до половината. Кръчмарят наля още две бири и каза:
— Почина принцът на Крондор.
— Чухме за това — каза Ру.
— Е, неговият син утре заема трона. Тук са и братята му.
— Кралят е в Крондор? — каза Ерик изненадано, макар че вече бе чул това.
— Затова са тия засилени проверки на портите — каза кръчмарят. — Търсят двама убийци, претрепали някакъв благородник на изток оттука, ако се вярва на разказите. Естествено и куцо и сакато се е домъкнало в града. Днес мина и погребалното шествие и всеки използува възможността да зърне краля. Утре е официалната церемония по встъпването във власт, а после друг парад, така че тия, които не са видели нищо, още имат възможност. След това кралят ще вземе баща си в Риланон, за да го погребе в семейната гробница. А принц Николас ще се върне като новия принц на Крондор. Тогава ще празнуваме, всеки ще пие до насита и няма да се върши никаква работа. След това благородниците ще се разотидат.
— Не си много впечатлен — каза Ерик.
Входната врата се отвори и двама грубовати мъже влязоха и се настаниха на масата при първите двама.
— А защо, трябва ли? — повдигна рамене кръчмарят. — Стар принц, нов принц, данъците са си все същите.
— Е, сега като си понапълнихме стомасите — Ру продължи да се прави на вода ненапита, — може да се върнем и да си застанем пак на опашката като останалите.