Конспирацията срещу Магдалина

скрита в текстовете на Светото писание, но голямата изненада дошла, когато д-р Шонфийлд я приложил

върху странната тамплиерска дума “Бафомет”. Той бил подтикнат да го направи от обстоятелството, че

тази дума се е появявала за пръв път в протоколите от разпитите на тамплиерите от ХIV в., а той знаел, че

през 1127 г. били донесени много стари ръкописи от Иерусалим. Хрумнало му, че както свитъците от

Мъртво море извадили на бял свят шифъра “Атбаш” в съвремието, така може и тамплиерите да са се

сдобили с есейския обяснителен документ. Той написал думата “Бафомет” на иврит, приложил шифъра

Атбаш и се получило “София”.

Макар някои от тамплиерите по време на мъченията да признали, че въпросната реликва

представлява красива позлатена женска глава, други твърдели, че е глава на брадат мъж, затова Хю

Шонфийлд опитал с друг подход. В средновековната кабалистична традиция, с която тамплиерите били

добре запознати, брадатият мъж символизирал Космическия човек, което на иврит било Chokmah. Буквално

преведено, Chokmah означава “мъдрост” – същото, което “София” означава на гръцки. Очевидно, давайки

показания пред инквизиторите, тамплиерите не лъжели. Нито пък се разминавали в описанията си, защото

Бафомет = София = Мъдрост = Магдалина.

Д-р Шонфийлд приключил доклада си със следния коментар: “Не съществува почти никакво

съмнение, че красивата женска глава на тамплиерите представлява въплътената София, и богинята Изида,

както и че е свързана с Мария Магдалина в християнската и интерпретация”.

На този етап е очевидно, че мощите на Магдалина са били дадени за съхранение на тамплиерите,

когато папа Бонифаций VIII започнал строежа на базиликата в Сен Максимен ла Сент Бом през 1295 г. Но

след като през 1307 г. орденът им бил разтурен във Франция, изниква въпросът кой е съхранявал мощите от

1307 г. до края на ХV век, когато е открита базиликата? Ще стигнем до отговора по-нататък в нашата

история.